Тренировъчна Площадка #2

Това е втората площадка,тя е разположена на платформа издигаща се от дъното на едно тъмно и страховите езеро.Няколко клона на дървета,залети при прилив се показваха от водата.Над тази площадка кръжаха мършоядни птици който нападаха мъртвите демони..

Assassin се излегнал на един от клоните и си спомняше миналото как хората го прогониха.Изведнъж се сети, че има среща с Риоджи Сайури.Скочи изведнъж и се засили към мрачните коридори в замака кадето беше и срещата.

-Е к'во стоиш кат путка? - каза Канаме след като забеляза седналия близко до площадката Риоджи.
Беше мрачно утро, но Широ можеше да се закълне, че видя другият да се усмихва.
-Винаги остроумен, - каза Сай и се исправи - имам подарък за теб. - След тези думи се наведе и вдигна от земята до себе си продълговат предмет, омотан с окървавен парцал.Широ се досещаше какво има отдолу, но се увери едва, когато Сай наближи, че това е старата му катана, която предаде и остави зад себе си преди двадесетина години.
-"Шине". - прошепна Канаме и като по дадена команда меча започна да отделя ярко червено сияние.Другият демон бе принуден да го пусне, защото парцаливата дрипа с която го бе омотал започна да се увъглява.
Вместо меча да падне безжизнено на земята, той остана да левитира от самосебе си във въздуха.
Канаме протегна рака и направи поканителен жест с пръст.Шине бавно и целеустремено се отправи към господаря си.
-Helluva Bitch - прошепна Широ и грабна катаната, която бе пропатувала треакторията между двата демона и сега левитираше кротко пред него.
Озоваласе веднъж в ръката на истинският й повелител и създател Шине започна да свети още по-ярко, светлината започна да се отделя и от самия Канаме.
Външният му вид започна да се променя.Черната му коса леко започна да изсветлява докато не стигна цвета на хладно и облачно утро - Сиво Синя.Очите му заискряха и се обагриха в червен цвят а зениците му станаха като малки вертикални процепи.
Риоджи започна да усеща потока на мощта, който се лееше от Канаме и предпазливо отстъпи крачка на зад.
И точно в този момент се случи, а гледката бе умопомрачаваща.
Червеното сияние около Широ изригна нагоре като гейзер и замъгли силоета му, останал в центъра на чистата енергия.От гърба му бавно започнаха да изкачат израстаци , вплитащи се по между си - докато не стигнаха до формата на криле.Пръстите му се одължиха и сега завършваха със хищни нокти.Кожата му стана ярко червена.Малко над слепоочията му се отвориха малки процепи и леко полеко от тях изникнаха два черни рога.
Дяволският лик на Канаме Широ излезе на яве след двадесет и една годишно прекъсване.
Застаналият в страни Риоджи леко подсвирна от изумление.
-Добре дошъл отново "Шине"(сещате се в историята на героя ми казах, че Канаме са го наричали с името на меча му ШИНЕ)
Вместо да отговори Канаме вдигна поглед към мрачните небеса и си пое дълбоко дъх, след като въздъхна освободи демонската си форма и сега бе отново нормалния Канаме Широ, само че с нови планове и цели.
-Хрумна ми нещо Риоджи, - промълви той - последвай ме. - След тази кратка заповед Канаме се отправи към платформата издигаща се над езерото.

Dope - Violence ->click

-Нападай! - Заповяда Канаме и изтегли Шине.Мечът мигом засия, разкривяки жаждата си кръв.
-Лол, така ли показваш благодарността си, на човека, който ти върна старото оръжие? - престорено се шокира Риоджи.
-Ти ми върна проклятието - друг начин за отплата няма.И ако се смяташ за човек, значи дълбоко грешиш. - Канаме развъртя меча и въздуха се изшпълни със свистящи металични звуци.
-Ок, капитане, щом казваш. - Риоджи на свой ред изтегли катаната си.
Предизвикателството бе прието.Остана само да се подпише кървавия договер между двата демона.Мечовете бяха - писци, а кръвта на демоните бе мастилото.
Канаме нападна, бързо и целеустремено.Когато достигна противника си замахна вертикално, движение - целящо да разполови противника му.Риоджи инстинктивно вдигна катаната си, за да се предпази, но миг преди остриетата да се впият едно в друго - Канаме изчезна като привидение.Риоджи се стъписа и впери невярващ поглед в мястото където бе изчезнал новия му "саюзник".
-Май в крайна сметка не се различаваш толкова от хората а? - долетя глас иззад кърбът му.Риоджи рязко се извъртя, но преди да успее да фокусира противника си, пареща болка го прониза в кръста.
Канаме бавно изтегли меча си от плътта на Риоджи и струя кръв изригна като гейзер.
-Достатачно! - каза Канаме, след като видя безъмния гняв реещ се в очите на Риоджи.След това хвана острието на меча си и бавно го плъзна по дланта си, оставяйки дълбока рана.Кръвта му в миг избликна и Канаме я остави да потече малко.
-Сега площадката има всичко необходимо за първата стъпка от плана ни. - Каза Широ и се усмихна.
-Кво? - възкликна Риоджи.
-Моята кръв и твоята кръв проляти на едно и също място, двама демони и два меча.......всички условия за ненарушима клетва са налице, не мислиш ли?
-А това ли било... - Риоджи за втори път се изуми.Значи канаме бе приел предложението му и сега го овенча със ненарушима клетва.
-Това е достатачно за сега.Намери начин да повишиш силите си Риоджи, иначе ще бъдеш изритан от играта още преди да е започнала.Намери някой пазител или някой по-корав демон - след това изконсумирай силите му, по-лесен начин от това няма, а аз нямам времето да те чакам да тренираш.
-Както и да е - не ми се прави на родител. - Риоджи започваше да се дразни от заповедния характер на Канаме. - Не си спомням да съм казвал, че ще се подчинявам на заповедите ти "Шине".
-О но това се подразбира от само себе си.Аз съм по-силния.Аз заповядвам - ти ме следваш.Просто е.А ако някога се престрашиш да ме предизвикаш - заповядай - аз ще чакам.
Канаме обърна гръб на Риоджи и прибра Шине в калифа му със стилно приплъзване. -За сега се разделяме - имам малко работа в човешкия свят.
- See ya - каза той и изчезна, оставяйки Риоджи - сам със мислите си.