Из мрачните коридори на замъка

Коридорите из замъка на демоните бяха покрити от горе до долу с паяжини,свещи осветяваха оскъдно някой част от стените.На пода се намираше една много дълга черна пътека чийто край буквално не се виждаше.Много демони минаваха през коридорите през ноща...

Assassin престигна до Южният коридор кадето беше мястото на срещата.И видя Риоджи да го чака-Съдейки по стойката която е заел чака ме от доста време.
Аssassin преклекна и отскочи остро на пред та се презими точно пред Риоджи.Погледнал го в очите и му казал.-Виш няма да увъртвам! Очаквам да погледнеш на сериозно над вапроса ми който ще ти задам.
И така вапроса е следният интересуваме дали искаш да създадем съюз и да ударим хората заедно след извесно време понеже в момента сме твърде слаби за сериозна схватка с тях.Виж питам теб понеже знам, че си падаш по битките и зрелищните спектакли.Та така зделка или не ?

Добре!-Слушай фактически ние сме така да се каже "заключени" в ада представи си как ходиш по всяко време до човешки свят без да се налага секи път като отидеш да водиш бесмислени боеве със стражите и елитните им бойци, представи си ще е само наж. Пък и фактически ще стане нашето царство.Помисли ние няма да ги убиваме до крак просто ще атакуваме водачът им, силните им бойци.И ще поробим селяните. Какво ще кажеш ? пък и аз имма и лични причини да ги унищожа.
Е какъв ще е отговорът ти?...Риоджи Сайури

Грейв се скиташе из мрачните коридори на замъка с надеждата,че ще открие някого.Въпреки че често се разхождаше из замъка,все се намираше някой коридор,към който до сега не се е отправял:
-*Ех някога царувах,управлявах цяла армия,имах си слуги.....а сега скитам наляво,надясно безцелно,с надеждата да попадна на някой.Срещам само някакви забързани демони,който отиват на някъде и утре се разнася новина за тяхната им плячка или как са били убити от някой известен ловец на демони.Аз самия бих излязъл в света на хората,но силата ми е спаднала и сам едва ли ще постигна много*
Продължи да ходи напред.Тъмно беше и словещо тихо,сякаш мястото е било изоставено от дълго време.Това измерение се различаваше доста от света на Грейв.Но ако всички демонични светове бяха едни и същи,какво ще му е интересното на живота.
След още дълго време лутане демона реши да поседне малко и да си почине...

Сизмо се разхождаше из замъка като си мислеше за деня в който загуби семейството си.Мислеше си как той би могъл да им помогне и дали сега не е единствения жив от рода си.Чу че някой крачи в съседния коридор, позамисли се дали да не попита кой е там, но си замълча.Продължи да ходи из мрачните коридори на замъка, след няколко минути ходене той видя Грейв и поседна при него.

-Ти пък кой си?-попита Грейв леко учудено,защото непознатия просто седна до него без дори да каже нещо.-Не ми казвай,че и ти просто се луташ безцелно наляво надясно из тези смотани коридори.
Демона зачака отговора на събеседника си,като беше готов всеки момент да извади оръжието си,за да се защити,защото не знаеше какво да очаква от него.

Той му отговори.След това разказа историята си в детайли на непознатия.По късно и Грейв разказа за всички трудности и успехи които е имал.Така те малко по малко се сприятелиха.

-Интересна история имаш-рече Грейв.*Най-накрая няма да съм сам и няма да се чудя какво да правя.Хмм-помисли си демона.
След което каза:
-Какво ще кажеш да се махнем от тук и да се позабавляваме малко в света на хората.Като се замисля аз не съм ходил там от доста време,само съм се занимавал с моя замък и войната.Чудя се какъв ли е човешкия свят в това измерение.Съгласен ли си?

-Защо не-помисли си Сизмо,който също не беше ходил в човешкия свят от дълго време.Двамата станаха и се запътиха.