Gears of War

Сайт на пройзводителя: Epic Games

Снимки: Тук!

Коментар:
Планетата Сера, последното убежище на хората, 14 години след Деня на проникването Маркус Финикс стоеше зад прикритието си, докато куршумите свистяха над главата му. Чуваше близо изстрелите на Доминик Сантияго – човека, на когото дължеше живота си. Имаше само три пълнителя и трябваше да бъде прецизен. Грешки не се допускаха. „Мамка му! Точно сега ли...” Погледна бързо зад десния ъгъл и успя да види един от враговете. Веднага използва слабостта му, че гледаше в друга посока и миг по-късно изродското му тяло се свличаше на земята. Адреналинът отново се покачваше и сърцето му заби по-силно. Хвърли отново поглед от другия ъгъл и следващата гад вече се търкаляше в кръвта си. „Мри, кучко!” – изкрещя той. Чу Ким да изръмжава одобрително. Отново прилепен зад каменния блок, мислеше как да прецака и последния от Локустите. Тези проклети същества – изникваха от земята по всяко време. Просто нямаше начин да разбереш откъде ще се появи „дупка”. Подаде ръка над преградата и започна да стреля на сляпо. Надяваше се, че ще притисне врага обратно към прикритието си. Така и стана. Малко по-късно Дом му отнесе с един точен изстрел главата. „Якоо” – изкрещя той.
Събраха се около неактивната „дупка” и решиха накъде да поемат. Трябваше да открият отряда Алфа. Нямаше връзка с тях и вероятно бяха единствената им надежда. Събраха няколко от вражеските пълнители и продължиха. Някога хубави и внушителни сгради – днес бяха в развалини. Тук там имаше израснала трева – белег, че от около година тук не са се водили битки. Каменни блокове се търкаляха навсякъде около тях, парчета мазилка се откъртваха всяка секунда, пушек скриваше слънцето... Ад. Навсякъде беше така. Вече 14 години откакто за първи път нахлуха Локустите от недрата на планетата – всичко тънеше в развалини и мъртви хора. Миризмите бяха ужасни, а гледките – убийствени.
Чу се изстрел и всички залегнаха зад укритията си. Бяха във високата част на една от развалините. Чуха враговете си как се прегрупират и напредват към тях, вече надушили местоположението им. „По дяволите!”. Даде знака на Дом и Ким да минат през отсрещната пролука, а той остана с Кармин и зачака. След като вече ясно чуваше стъпките, се подаде иззад ъгъла и започна да стреля. Кармин направи същото от другата страна. „Двама долу”. Скриха се за презареждане. През това време чуха автоматичните оръжия на другарите си. Финикс се подаде и с два изстрела в краката и последният Локуст беше долу. Събраха им с огромно удоволствие мунициите, а Финикс успя да открие един пистолет с барабан. „Ела при татко, бебче” и го прибра с удоволствие.
Продължиха към процеждащата се светлина отсреща. Онова говедо – генерал Хофман, крещеше по радиото нещо, но връзката им започна да заглъхва. Голяма работа. В подходящия момент можеше и да му тегли един куршум в тъпата тиква. Той го беше оставил на милостта на ордата нашественици сам в килията му в затвора. Когато всички бяха освободени, само Финикс остана затворен. Дори и след като цялата сграда се изпразни. Защото Хофман не можеше да преживее предателството. Заповедта, която не беше изпълнил. Това беше най-тежкото наказание – смърт. Да се отнеме животът на предателя... Определено заслужаваше да му пусне повече от един куршум. Един заради себе си, един за баща си и един пълнител за кеф! Именно баща му беше този, който се опита да спаси, пренебрегвайки заповедта да го остави. И така и не успя. „Но поне се опитах, мамка му!” – окуражи се Маркус.
Стигнаха нещо като тераса. Чуха отново изстрели, само че този път доловиха и невъобразими псувни. Това трябваше да е някой от Алфа. Стигна до парапета и видя един огромен и впечатляващо мускулест цветнокож да стреля във всички посоки по наобиколилите го Локусти. Четиримата от Делта отряда – той, командирът му Ким, Дом и Кармин, веднага започнаха да изсипват всичкото олово, което имаха по гадовете долу. „Делта идва на помооощ!” извика Ким на човека долу. Това явно му подейства добре, защото с още по-освирепели викове той започна да се хвърля към нашествениците. Как му се искаше на Финикс да открие някой снайпер – толкова щеше да му улесни живота. Но явно бяха кът и за Локтусите – понеже досега не беше открил у мъртвите идиоти такъв.
Пет минути по-късно битката беше свършила и те слязоха долу при другаря си. Казваше се Кол, бивш спортист и член на Алфа. Неговите съекипници били приклещени някъде наблизо, но той не можел да ги настигне, защото се оказал в засада. Беше безкрайно благодарен. Ким даде заповед да съберат каквото си харесат и да продължават, защото с всяка минута изтичаше времето на останалите. Финикс имаше достатъчно патрони. Огледа обстановката. Бяха заобиколени от полуразрушени постройки, никаква зеленина, само кръв и следи от куршуми. Стотици гилзи се търкаляха по земята. Почувства лека умора, на която ако й дадеше път, щеше да го смаже. Четиринадесет дълги години от началото на края. Не, че преди това беше по-добре. Близо 80 години бяха Войните на махалото. Излишни и глупави. Всяко правителство искаше да сложи ръка над новооткрития източник на енергия в недрата на планетата – наречен imulsion. Открит от Хелена Купър, учен и отговорник за цялата тази бъркотия. Преди това всички са живели мирно и тихо – поне така му беше разказвал баща му... Еех, баща му...„Финикс... Финикс!!!” – беше се замислил и не беше чул кога другите бяха тръгнали. Дом го викаше. Същият Доминик – който дойде и го измъкна от затвора. Окопити се бързо и тръгна след тях, като изръмжа нещо за извинение. След дълъг обход по безлюдни коридори и претъпкани стаи с врагове, успяха да дочуят наблизо водещата се битка. Алфа удържаше позициите си. Изрита една метална врата и се озова на огромна тераса. С един изстрел в главата елиминира Лоскуста зад „тройката”, настани се зад нея и започна да изтребва един по един враговете, наобиколили Алфа отряда...
Аня крещеше в ухото му, но той не чуваше нищо. Просто трябваше да спаси хората долу. Не можеше да допусне да сбърка отново. Не го правеше за началници или военни. Не се интересуваше от C.O.G. (Коалицията на обединените правителства) – сложила край на Войните на махалото и започнала да води борбата за оцеляване. Именно тя беше назначила атаката с химическо оръжие на Сера. Спасиха колкото можаха хора в убежището – а останалите убиха заедно с Локустите. „Неее... правя го за себе си. Мразя я тази напаст и лично ще ги изтребя до крак!”. Докато стреляше, видя в далечината огнен лъч от небето. Усмихна се – единственото нещо, на което се радваше, беше „Чукът на съдбата” – мощните сателити имаха огромна сила да унищожават изродите. Насочени правилно – бяха... хм, красива гледка. Някъде умираха на кило. И с усмивка и яростни викове започна да стреля напосоки, докато другарите му отдолу се прикриваха и атакуваха плахо зад ъглите. Все още усмихнат, си помисли: „войната никога не се променяше”...
Вие бяхте дошли да питате за играта, нали? Даа. Ами играта е размазваща. Надявам се успях да ви потопя в атмосферата, да ви покажа кинематографичното усещане. Графиката, ако имате машината да играете на максимални детайли, наистина е впечатляваща. Моделите на героите са направени умопопрачително добре и с огромно въображение. Озвучението е перфектно. Управлението на героя ви освен със стандартните 4 копчета за движение се осъществява посредством един бутон – Space. С него тичате, скачате, прикривате се, залягате и т.н. Камерата е трето лице, а когато се биете или надничате зад ъгъл – точно над дясното ви рамо. Много удобна. Като черешка на тортата може да играете и в кооперативен режим с ваши приятели.
Разчупен и динамичен екшън, който ще ви остави без дъх. Какво чакате още?!

Минимални изисквания:

OS: Windows Vista or Windows XP
Processor 2.4+ GHz Intel; 2.0+ Ghz AMD
RAM 1 GB
Hard Drive 12 GB free hard drive space
Video Card NVIDIA GeForce 6600+, ATI X700+

Линк: Замунда

9/10

Edited by dark_dante