The Battle Between Humans And Demons/Битката Между Хората И Демоните

ПРОЛОГ

Полунощ бе.В малкото градче бе съвсем тихо.Вятарът вееше,беше студено,тъмно и една торба хвърчеше във въздуха все така самотна.Но картината не подчертаваше спокойствито на ноща,а внушаваше картина на смърт.Сенките на малкото останали дървета в града са приели зловеща форма.Ставаше все по-студено,като че ли с всяка изминала минута.Нямаше жива душа,с изключение на мъжът,който се прибираше от кръчмата,пиян като свиня.
След определено време тишината бе нарушава от истерични викове.Миризмата на кръв се разнасе наоколо.Но не след дълго се появи един човек-момче.Косата му бе черна на цвят,носеше слънчеви очила,въпреки че е нощ,облякъл бе синя дреха,достатъчно дебела за да не му е студено,панталоните му бяха черни и носеше черни обувки.Но необичайното в него бе,че носи меч.Доста дълъг и дебел,с добре изострено острие.Размера му бе толкова дълъг,колкото е височината на младежа.
Носеше два пистолета-и двата са черни на цвят.
Момчето погледна в задънената улица за да разбере какво се е случило.Локвата от кръв почти достигна краката му.В края на уличката стоеше демон,който все още довърчваше късната си вечеря.
-Трябва да си доста нисшо същество за да преследваш нормални хора-каза с усмивка той.
-Стой на страна или ти си следшащия Devil Hunter.
-Опитваш се да ме изплашиш за да скриеш собствения си страх,май...
Демона се ядосва и се наквърля към младежа.Той само леко приклекна и с едно завъртане на меча си,разряза демона на две.От него излезе едно кълбо.
-Това не е достатъчно за да стана по-силен.
Протегна ръката си и кълбото веднага се натикна в нея.
-Демони...-каза той-от известно време бяха спрели да идват тук.Криеха се в подземието,като малки плъхове.Чудя се дали това е негово дело.
След което ядосано стисна юмрук.
-Късно е,ще отида да си легна.Но преди това.
Момчето постави някакъв уред на земята и отстъпи няколко крачки назад.Няколко секунди след това се появи някакъв образ:
-Слушам Китакикато.Имаш нещо да ми казваш ли?
-Да,както се опасявах демоните не са изчезнали след войната.Само са се криели.Туко що се сражавах с един.И мисля че знам кой...
-Не започвай пак!Всички видяхме как той загина,не може да е още жив.
-Демоните винаги са пълни с изненади шефе,от тях очаквам всичко.
-Това е така,но все още не са способни да съживяват мъртвите,нали?.Но щом са се върнали трябва да започнеш отново да се тренираш.И не забравай,че всяка душа ти носи сила.Щом демона бъде убит той пуска душата си.Щом събереш определен брой души ставаш боец на съвсем различно ниво и имаш право да избереш какво да правиш с душата му.Може да я използваш за нова атака,за вдигане на силата си,ловкоста си,да удължиш живота си и дори да ги превърнеш в оръжие.Естествено всяко нещо отнема определен брой души. Не можеш с една душа да научиш техника за елит,като туко що си започнал работата си.За жалост обаче,ако ти бъдеш убит,демона може да вземе душата ти и той самия да стане по-силен.Забравих да кажа,че всяка душа си има определено ниво сила и...
-Всичко това го знам вече...
-Но все пак да ти припомня.Има голям риск пак да се стигне до нещо сериозно,ако всичко това е каквото си мислим.
-Дано да не е...-Момчето снижи главата си.
-Добре,благодаря за новината.Сега си почнини.Направи достатъчно,а и утре е голям ден.
Уредът се изключи и Китакикато отново го прибра в джоба си.
-Може би прекалено много се тревожа.
-Най вероятно...
От сянката изкочи едно момче.Косато му беше кафява на цвят,с кафеви очи е,червана блуза, червени панталони и също черни обувки.
-Не сме се виждали отдавна Китакикато.
-И какво ти правиш тук?
-Така ли се поздравява приятел,който не си виждал от няколко години?
-Съжелявай,просто съм леко напрегнат.Туко що се бих с демон.
-Хей и аз.Значи е сигурно,завърнали са се...
-Очевидно...нямам време сега за това.Връщам се в къщи.
-Добре до утре тогава.Поне благодарение на събранието утре,ще се видим с много приятели.
Ловците на демони се разделиха.Единият тръгна в едната посока,другият в другата.
Китакикато вървеше с бавна крачка като продължаваше да мисли за случилото се.
-Чудя се за какво ще е събранието утре.
След около 10 минути се прибра.В дома му беше топло,горяха свещи,имаше много светли на цвят картини.Само по тях можеше да се определи характера на човека.Във всяка стая имаше килим също в най-различни цветове.Доста подредено бе и изглеждаше,че често се почистваше къщата.
Момчето влезе в стаята си и преди да се легне се помоли пред една снимка,оградена в рамка.
Жена и мъж се бяха прегърнали и се усмихваха.
След което загаси лампата и си легна.А тишината в града е въстановена...за сега...

В подземния свят:
Помещението бе огромно и тъмно.Само няколко факли надаваха светлина.Най-различни влечуги се плъзгаха по земята и от време на време попадаха в устата на някой демон.Имаше скелети,трупове,паяжини и вонята на черна магия и всичко несвято,деморално се разнасяше в атмосферата.Изглежда като кошмар на някое малко дете,но това е реалност.В края на стаята се виждаше трон.Той бе черен,
направен от костите на хора.На него седеше един масивен демон:
-Значи ловците не са се отпуснали.И мойте хора са се провалили.Но не е от значение.те са от най-нисшите ми създания.-Следва кратка пауза-Но този път войната ще завърши по друг начин!!!-тези думи са последвани от специфичен злодейски вид смях...

Следва продължение...

Не знам дали е хубаво,ако не ви харесва няма да правя продължение...

Много ми хареса, само времето според мен не пасваше.Ако го направиш продължението в минало време, сякаш разказвача е присъствал, според мен ще стане една страхотна творба.

Jolan написа:

Много ми хареса, само времето според мен не пасваше.Ако го направиш продължението в минало време, сякаш разказвача е присъствал, според мен ще стане една страхотна творба.

Звучиш като учител по Български.

същата заблежка за времето...

обаче ми хареса доста - уел дан

Ще си взема бележка от тази забележка
And thanks guys,that means a lot

История-Скоби-Героя говори наум.
-Този вид скоби/блабла/-За да се разбере по ясно нещо.Героя не го казва това!

ИСТОРИЯТА ЗАПОЧВА

Китакикато отвари очи.Бавно си обърна главата към часовника,защото още бе много сънен:
-7:15 а?Спал съм само 6 часа...А днес събранието е от 7:30.Чудя се защо толкова рано.
След което бавно затвори очи...
-КАКВО 7:15!?НЕ СЪМ ЧУЛ АЛАРМАТА!!
След което набързо скочи,без дори да се оправя,само се облече набързо и хукна към мястото на събранието.
-Не мога да повярвам,че така ще се изложа и то пред всички!

In The Randevu Point:
Часовникът в огромната стая удари веднъж,което означаваше,че е минал полувин час.Помещението изглеждаше,сякаш е някакъв средновековен замък.Имаше много на брой и дълги маси за по 20-30 човека.Стените бяха от камък и леко прашни.На масите имаше богата реколта от храна,въпреки че по това време едва ли на някой му се ядеше особено много.На тавана едвам се клатушкаха големите полилеи.Имаше рицарски доспехи в ъглите на стаята.Двама от най високите рангова пазачи седяха отстрани на шефа на агенцията:The Devil Hunters.Именно те заедно с други войници са участвали в войната между хората и демоните.Името на шефа е:Масатанаме.
Веднага щом часовника удари 7:30,той чукна с лъжица по една чаша и рече:
Моля за вашето внимание!Може би се чудите защо има толкова много храна.Отговорът е прост-който иска може да остане до вечерта тук,за си направим едно парти...(Защото това най-вероятно ще е едно от последните за повечето хора
тук)А сега за серъозната част.Събрах ви тук,за да ви кажа нови...
Вратата изведнъж се отвори със силен трясък.Доста от хората подскочиха,защото не го очакваха:
-Извин...нете,че закъ...снях...Ма..Масатанаме-каза задъхано Китакикато.
Много от гостите започнаха да се смеят тихичко,особено заради начина по който изглеждаше.Не си беше завързал качествено вратовръзката,дрехуте му са леко големи и му падат,обувките му не са завързани,а от него фонтан от пот,защото е бягал с всички сили.
Шефа само го погледна странно като се чудеше какво да му каже:
-Твоят приятел Курода /Момчето от вчера/ също стоя до късно,но днес си дойде навреме.За твой късмет не си изпуснал нищо важно,а знаеш че колкото и да обичам да разказвам истории,НЕ обичам да се повтарям.
-Съжалявам.
-Та както казвах-Събрах ви тук за да ви кажа една новина.Демоните са се завърнали.Предполагаше се че не е нищо особено,нормално е да си навират носовете там където не им е работата на някои от тях,за това не ви казахме.Но както предполагам някой от вас са забелязали,че в определени области броя им се увеличава 5 пъти над нормата!Което означава,че не е просто съвпадение.Това е което знаем.Целта им-Мистерия,кой ги ръководи-Не се знае,Само до тази степен ли им е нивото на силата-Няма информация.Но е препоръчително да тренирате и да събирате колкото можете повече демонски души.Така ще станете много по-силни и готови за всичко.Макар и нивото на силата на демоните,за сега,да не е особено високо,пак е по-добре от нищо.Има и други начини за добиване на сила,но това е история за други време.А сега,ако обичате,....ВЕСЕЛЕТЕ СЕ!!!
-(Защо имам чувството,че не ни казва всичко което знае)-каза си Китакикато.
Мина определено време,приятели се срещаха,поздравяваха се и купонясваха.Китакикато така се умориха,заедно с Курода,че седнаха да си почиват на два стола.По едно време погледат им спря на познато лице-Едно момиче.Косата и е лилава на цвят,очите жълти,млада е,красива,с големи ----,носи рокля която я прави още по провлекателна.Тя не след дълго също забеляза двамата младежи и им се усмихна:
-Старото трио пак се събра а?-Отбеляза Курода.
-За момент помислих,че не е дошла-рече с усмивка Китакикато.
-Здравейте момчета,отдавна не сме се виждали-каза тя.
-Здрасти Кумико-отговарят мъжката компания в един глас.
Започва един приятен и неангажиращ разговор между триото за да си наваксат годините през които не са се виждали.
Времето препускаше бързо и преди да се усетят часът е 17:00
-Нека да стане партито диво-извика шефа и наду силно музиката.
Но преди трите героя за започнат да танцуват някой дръпна Китакикато за ръката.
Жена.Доста по-възрастна от тях тримата и се прикриваше леко:
-Аз съм Нанахо.
След 10 секундна пауза момчето отвърна:
-А да сещам се,защо се окриваш?
-Имам нужда от помоща ви!
-Но туко що започна партито да придобива истинската същнмост на думата.Толкова ли е важно?
-Да!Моля те!
-(Мда моята слабост,не мога да кажа не на момиче)
-Добре,Курода,Кумико елате тук!
Четиримата излязоха от стаята за да могат да се чуят като хората.
-Добре за какво сме ти-рече Курода.
-Демони ще нападнат града ми,ако не направим нещо.
/Нанахо е известна с възможноста си да вижда бъдещето/
-Никога не е било грешно пророчеството и-отвърна Китакикато-Но градът ти е на километри от тук.
-Метрото-предложи Кумико.
Добре,но защо ние-промърмори Курода отново.
-Вие сте едни от най-добрите,след шефа,двата елита и висшия чин пазачи.
-Достатъчно е да вървим-набързо каза Китакикато и се запъти към метрото.
Наблизо летеше някакво странно създание което наблюдаваше четиримата.

В подземния звят:
-Точно така Нанахо,доведи ги право в капана ми.....
/Гледа през очите на създанието/

След продължение.....

Ще има екшън в трета и четвърта глава,дано ме бива да правя такива сцени...

Ах...хвана ме да пия газирана напитка в момента когато прочетох името "Курода".Добре че имах кърпички до себе си.Иначе засега, много добре се справяш, малко правописни грешки но нищо особено, успяваш да грабнеш читателя, имаш голямо чувство за драма.
Крайна оценка - 7/10, ще се увеличава с 1 за всяка следваща глава от история със такава интересна история!

КАПАНА

Залезът беше красив.Само след броени минути щеше да се стъмни.Хората се връщаха изтощени от работа без да подозират какво би могло да им се случи.Децата от следобедната смяна си тръгваха към домовете вече,а нашите горои тепърва отиваха нанякъде:
-А от утре започвала тежката работа ми каза той-рече Курода-след което думите му бяха последвани от друга редица бойни думи известни също като мъмрене.След 5 минутно безпрекъснато мъмрене,на Китакикато му преля чашата:
-Млъкни вече че ще бутна в някой канал!
-Ти не можеш да различиш малки от големи дрехи па камо ли какво е канал!
И преди двамата раздразнени мъжкари да се збият Нанахо каза:
-Стигнахме до метрото.
Не чакаха дълго докато пристигне.
Китакикато и Курода само се разправяха,Кумико се бе замислила,а Нанахо безучасто гледаше:
-Пътят ще е дълъг-каза тя.

In The Randevu Point:
-(Странно)-рече Масатанаме-(Не виждам 2-те момчета.За Кумико разбирам да е напуснала вече,но за 2-мата най-големи купонджии не е никак типично...хммм.)

Пътуването свърши.Двата младежа излязоха с по насинена буза,а момичетата нормално.Изглеждаше спокойно наоколо,сякаш абсолютно нищо нямаше да се случи.
-(Възможно ли е за първи път Нанахо да згреши в предсказанията си)-помисли си Китакикато.
-(Странно всико изглежда нормално)-каза си Кумико
-(.....)-Нанахо
-(Мисля,че имам камъче в обувката ми)-рече Курода.
Минаха няколко часа.Бе станало много тъмно,но очите на героите бяха свикнали на тъмнината.Студено,мрачно,този град не е особено различен от другия нощем.С изключение на досадния вятър,който духаше доста силно,издавайки силни и досадни звуци:
-НЕ ИЗДЪРЖАМ-изкрещя с цяло гърло Курода.Тук няма нищо.Това което има е едно голямо,кръгло празно нищо!!
-Рядък момент наистина,но той е прав-каза Китакикато
-Случва се понякога-съгласи се с добро чувство Кумико
-Чакайте.Вижте там-рече Нанахо.
-Демон-съзря веднага Китакикато!
-И то не един.Вижте!-след което Кумико посочи в противоположната посока.
-Навсякъде са-отбеляза Курода.
-Специфичен смях-демоните.

In The Randevu Point:
-(Нещо не е наред!-подчерта шефа-(Много,да не е всички от най-добрите ловци на демони ги няма.А останалите,който са ниско ниво,седат.Замирисва ми на гнило.И дай боже да греша,иначе от най-хубавата,тази вечер ще стане най-лошата.Преди да съм сигурен,нищо няма да казвам на хората,преди да съм 100% сигурен какво става.За сега съм само 50%.Пак и може по-високите рангове да са по-уморени,защото работят повече.Да най-вероятно!)

Отново в града:
-Много си мълчалива Нанахо,нали все пак пророчеството се збъдна,не се ли радваш-каза Китакикато.
Нанахо започна да се усмихва все по словещо,докато не изрече с мъжки глас:
-Глупаци.По-добре не можеше да бъде!
След което започна да се трансформира в демон.
-По дяволите-рече Курода-Нанахо през цялото време е била демон.
-Не глупако-поправи го Китакикато-Това не е Нанахо.Истинската може да е или пленничка или м..мъртва...
-Хванете оръжията си-викна Кумико.
На Китакикато оръжието вече е известно.
Курода разпери ръце и в тях се появи една дълга коса,бяла с черно острие.
Кумико появи в ръцете си дълго копие.
-Showdown-изрекоха демоните в един глас.
Китакикато извади двата си пистолета:
-Стреля ли ти се-попита той Курода.
-Може би след малко-отговори той.
-Добре,но не знаеш какво изпускаш.
След което започна да стреля по демоните,но не уцелваше често,защото бяха много бързи.Другото момче започна да върти и размята косата наляво-надясно като разсичаше демоните,но някои от тях имаха прекалено здрава кожа за да стане от рас.А Кумико отскачаше назад и ръчкаше демоните,ако са прекалено близо до нея.След като стигнаха и до Китакикато,той веднага прибра пистолетите си и извади меча си.
-Дай сега малко аз да пострелям-рече Курода
Ловко момчето подаде пистолета на приятеля си,а после и другия.Китакикато играеше само в защита,докато Курода само в атака докато стреляше.Това е една от тяхните бойни формации.
Но демоните бяха твърде много,а хората лесно се изтощават сравнение с тах.Рязко направиха обща атака.Качиха се един върху друг и се изтреляха като ракети.Китакикато го раниха в корема,Курода в рамото,а Кумико в крака.
-Нямаме избор.Ще трябва да ползваме по силни атаки-каза Курода
-Не бих искал-каза Китакикато-,но няма друг начин.
Курода се завъртя и каза-Scythe Whirlwind.Като торнадо започна да се върти и да разсича малките гадини.Последва:Underground Blades.От земята се появиха много оръжия и разцепиха демоните.
Приятелят му изрече:Sword Dance и Chain Shots.Докато ги разсичаше с меча,двата изтрела от пистолетите му,веднага след като удариха целта си,търсеха нова жертва.Момичето направи:Amazon Crush-оттласквайки демоните в стената и ги довършваше с Wall Trap.Като от стените излизаха шипове.
Битката бе много продължителна.Героите се изтощиха много и бяха доста ранени.Поне не останаха много демони.
-Сега ще ми обясниш ли защо не искаше да ползваме техниките си?-попита Курода
-Заради него-посочи с поглед нагоре Китакикато.
На върха седеше един демон-Главата му бе направена от тиква.Носеше броня като на черен рицар (Black Night) и в ръката си боздуган свързан с верига.Той уби остатъка от демоните и се изправи срещу героите.
-Изтощени сме и ни знае наизуст техниките!Шансове да бием?-попита Китакикато
-10%?Може и по-малко-каза другото момче.
-Не е на добре-подчерта момичето.
-Един удър от този боздуган и сме мъртви.Защитавайте се и атакувайте само кагато покаже слабост.-каза Китакикато.
Но задето знае всяка една тяхна техника,нищо не можа да изненада демона.
/Последователност на речта са следващите 6 реда-Китакикато,Курода,Кумико./
-Ясно е...
-Ще трябва да...
-Направим обща атака...
-Но не сме я правили от много време,ще успее....
-Да това е единствения ни шанс ще трябва...
-Да рискуваме!
Курода заби косата си в земята и направи Underground Blades.Демона отскочи към стената и избегна атаката.След което момчето хвърля Кумико напред и тя пуска Wall Trap. Демонът отскача по диагонал.Накрая Китакикато се нахвърля с меча си,а демона хвръква във въздуха.
-Бинго-каза момчето
Над демона се въртяха неговите пистолети точно над главата на демона.
-Сега трябва само да улуча момента.-след което извика-Cristal Shot.Единия куршум изхвърча на майната си а другия право в главата на демона.
-Успяхме-изрекоха тримата в един глас и си опънаха ръцета за да вземат душите.

In The Randevu Point:
-(Стана късничко.Макар че нищо не се е случило,все още се притеснявам.Процентите сами се увличават без повод.Ще послушам вътрешние си глас)
След което чукна отново с лъжижата по чашката.
-Бих желал да споделя нещо много тревожно с вас драги гости.Боя се че има възможността да.....
След което се чува сулен трясък и стената се разбива...

Следва продължение.....

Разгарата на събитията

Кръв.Навсякъде из улицата имаше кръв от жестоката битка.Това градче ще допринася лоши спомени на нашите герои в бъдеще.Труповете на демоните лежяха по пътя и бавно започваха да изчезват,като оставяха само малко черни прашинки и душите им.Луната бе пълна,така че ясно да се вижда отвратителната гледка.Главата на главния демон седеше все така усмихната,сякаш казваше,че нищо не се е променило с това.
Триото имаше вече достатъчно души за да станат ново ниво бойци и да развият нещо.
-Китакикато:Нова атака с меча:Wave
-Курода:Повече мускулна сила.
-Кумико:По остро острие на копието.
След като приключиха Китакикато каза:
-Обичам миризмата на демонска кръв нощем!
-Нали?Но никога не съм искал след няколко годишна почивка да започна с толкова тежка битка-отговори Курода.
-Но пък отново си припомнихме общата ни атака-рече с усмивка Кумико.
Точно преди да си тръгнат,чуха нещо зад себе си.Един полумъртав демон бавно се изправи и с последни сили им каза:
-Глупаци.Мислите се за много умни.Мислите,че вече сте спечелили.Дали вие ще умрете или не,не е важно.То беше ако стане,по-добре.Главната ни цел е друга.
-И каква е тя?-каза Китакикато раздразнено.
Демонът само се изсмя.
-Кажи веднага!-изкрещя момчето и хвана демона за врата.
-Само ще кажа,че не само вие отсъствате от вашето малко ,,парти'',
а това не е на добре-след тези думи демонът издъхна.
-Какво ще правим сега Китакикато-попита го момичето.
-Не знам какво имаше впредвид с това,но мисля,че трябва да се върнем на събранието!

След 30 минути:
Часът бе 02:10.В градчето бе сравнително шумно за този час.И не след дълго шума затихваше и като че ли се местеше на друго място:
-Не ми харесва хора.А е и много късно,хайде да се наспим.Нямам никакви сили вече-рече Курода.
-И аз,но докато не се уверя,че всичко е наред,няма да се спра!
Девойката само ги следваше безмълвено.
Стигнаха до замъка,където беше срещата.На много от местата имаше дупки,а прозорците бяха счупени.
-О не!-каза Кумико и тримата се втърнаха веднага вътре.
-Какво се е случило тук?
Гледката беше още по ужасяваща и от предишната.Масите обърнати.По земята имаше трупове и ранени.Стъкла по пода,кръв.Полилеите бяха съборени,стените бяха разрушени и напукани,картините издраскани. А в края на залата бе Масатанаме,със забит меч близо до сърцето. Пазачите му също бяха избити.
-МЕСАТАНАМЕ!-извика Китакикато с разтреперан глас и веднага отиде да разбере дали шефа е все още жив и извади меча от гърдите му.
-Има пулс-добави момичето.
-Естествено,че имам!-каза Масатанаме-Нима си мислихте,че мога...да бъда убит толко...ва лесно!?
Болката бе непоносима,но мъжът я издържаше,дори се опитваше да я иг-
норира.
-Как стана това?-попита Курода.
-Всичко това е част от плана им.Не само вие започнахте да изчезвате изведбъж от партито.Най-добрите ми войници,нито един от тах не остана.Всички са били примамени в капан.Не знам колко от тях са оцелели,радвам се че вие сте,но това не бе главната им цел-да убият вас.Целта им-Това съм аз.Доста подло.Без достатъчно и силни войници те знаеха,че няма да им е трудно да ме достигнат.Появиха се сякаш от нищото.Убиха много от хората тук.Съсипаха всичко.Аз се сражавах с него,но изгубих.След като заби меча в сърцето ми и си помисли,че ме е довършил,но изглежда че извадих късмет.Веднага след това излязоха от тук,оставяйки огън зад себе си и започнаха да опустошават града,за да може този ден да бъде запомнен,като един от най-ужасните в историята на това градче.Част от останалите войници тръгнаха след тах,друга част се погрижиха за ранените.А третата Забелязаха Нещо Интересно Под Масите!!!-ясно изрази намека си чрез тези думи Масатанаме.
След което от останалите необърнати маси,засрамено изпълзяха групата хора.
-Кой ги водеше?-попита Китакикато
-Боя се че се оказа прав момчето ми.Този когото най-много мразиш на този свят...е все още жив!
Момчето се вкамени за определено време.Никой не казваше нищо.За секунди стотици спомени минаха през главата му.Той се идосваше все повече и повече.
-Трябва ми малко свеж въздух-рече той и излезе навън.
Веднага след това се чу трясък.
Шефа и другите двама излязоха веднага за да видят какво става.
Гигантски демон седеше пред сградата.По начина по който изглеждаше се разбираше,че е комбинация от много,зашити заедно,демони.Съществото изрече с вибриращ и многогласен глас:
-Никой няма да излезе от тук жив.Ние сме пратени за да унищожим всеки един оцелял в тази сграда.
-Може ли да стане по-зле от това-рече Курода.
-Нямаме сили да се бием!-добави Кумико.
-Може би аз мога да помогна-отметна Масатанаме-.Тези таблетки ще ви дадът силна енергия,сякаш туко що сте станали,за 12 часа,но за сметка на това за следващите 24 няма да сте в кондиция дори да мръднете малкия си пръст.
Метна три таблетки,за всеки по една.
-Аз не ще мога да ви помогна-продължи той-защото раната не ми позволява,много добре да се движа,па камо ли да се бия.
Възтановявайки енергията си те се приготвиха за бой.
-Време е да изпробвам новата си атака.WAVE!Енергийна вълна тръгна към чудовището,но то го отблъсна на друга страна с ръката си.
-Силно е.-каза Курода-(Увеличението на мускилната ми сила няма да ми помогне тук,та аз дори не мога да вдигна ръката му.)Underground Blades.
Въпреки че удъра беше перфектен не засегна много демона.
Момичето се доближи до него,като едвам не загуби главата си от замахванията на демона с ръцете си,и атакува по зашитото.Това бе слабото му място,но пак момичето не постигна много.
-Само това ли можете?-рече демона-Earthquake!След което земята се разцепи и всичко започна да се тресе.Чудовището започна да се бие по агресивно и да хвърля остатъците от падналите сгради,докато продължаваше да се тресе.
-Не знам дали ще могат да се справят сами.-каза Масатанаме-Вярвам в тях,но броят на демоните,от които е съставено това чудовище,е прекалено голям.Така силата му става над техните способности взети заедно.Но ако се напъна може и да умра.Какво да направя?
-Falling Spikes-изрече съществото.Над него се появиха стотици пещерни шипове и ги насочи към тях.Доста от тях,тримата не можаха да блокират и завършиха с тежки рани.
След десет минути битката вървеше така-Героите бяха целите в рани и бяха почти победени.Демона,въпреки че също ранен,беше в тип топ кондиция.Той блъсна тримата с ръка и те се удариха в стената.
-Време е да нанеса последния удар!
Ръката му преди да ги достигне,бе спряна от тънък меч.
-Не бързай-изрече Масатанаме-Аз може да умра,но се кълна,че няма да ти позволя да избиеш моя народ,тези които обичам.
Шефа извади още две оръжия.Оръжие с три остриета на едната си ръка и железни крила на гърба си.Начина по който се биеше беше професъонален,въпреки че бе наранен.Не правеше грешки.Беше бърз,силен,с много опит в битка.Чудовището не разбра от къде му е дошло.
Китакикато го наблюдаваше,унемял,с отворена уста и си мислеше:
-Значи това е боец над елитите.До колкото знам,той може да владее 7 оръжия,а елитите 5,с 25 атаки,50 пъти вдигнал нивото си и няколко спецялности.Кой знае какво умее още този човек.
Той се справяше много добре,но раната не му даваше много време да продължи това:
-Няма да го довърша навреме,ако продължавам така.Ще трябва да опитам с една от най добрите си атаки.
Хвърли 6 уръжия във въздуха,те се завъртяха и с нереална скорост се запъти към едно,разряза няколко пъти чудовището.Остави оръжието и взе второто и така до последното.Целия процес стана само за 5 секунди.Скороста му не можеше да се види с просто око.Веднага след като свърши,чудовището падна на хиляди парчета на земята.Хиляди души,с различна големина,хвръкнаха от него.
Китакикато си отвори устата да каже нещо,но преди да успее,мъжит падна на земята от умора:
-Добре ли си Масатанаме?-попита го момчето.
-Да...но съм капнал...вземете тези таблетки...изгубихте много кръв и може да умрете,те ще ви я вазвърнат,но след 12 часа ще сте в много лошо състояние,защото кръвта пак ще изчезне.
-Ти имаш нужда повече от това.
-Не е вярно.
-Но защо...
-Защото пред себе си слагам любимите за мен хора...,защото те са най-скъпото нещо за мен и с удоволствие бих умрял с усмивка за тях.
-.....Ще го спра за това-рече момчето веднага след като взе таблетката.
-НЕ НЕДЕЙ!
Но вече беше твърде късно.Той бе поел на път.
-Съжалявам,но не можем да го оставим сам-казаха в един глас Курода и Кумико и те също го последваха,след като взеха таблетките.
-(Знам какво ти е причинил той.)-помисли си Масатанаме-(Но е много по-силен от преди.Моля ви не умирайте,защото този път няма да съм там да ви помогна.И момче-Не позволявай гнева да контролира твоите чувства и действия,каквото и да става.)
След което шефа изпадна в безсъзнание.

Следва продължение......

Май стана малко голяма а?

Не, не, не , страхотно си е като размер, дори трябва да пишеш още, иначе как ще върнеш музата на другите? (псст..аз също почнах да пиша нещо на уърд-а...)

A Blast From The Past.Желанието за отмъщение расте

Поради голямото количество души от демона,групата успя да се развие:
Китакикато:По-бързо стреляне с пистолетите.
Курода:Ново оръжие:Death Heands./Подобно на Beowulf и Gilgamesh/
Кумико:Въстановяващи сили.
По-голямата част от градчето бе разрушена.Навсякъде имаше огън,беше сринато,дърветата бяха изкършени,но нямаше нито един труп.Дори ранени.Сякаш града бе изоставен от години.А едно тяло не може просто да се изпари.
Изоставащите демони,който тъкмо си тръгнаха,попаднаха на триото.Звукът на дрънчащи оръжия се чу във въздуха.И не след дълго също се чу звука на издъхващите демони.Един и очевидно по-страхлив седеше отстрани и трепереше.Беше се свил на кълбо като се надяваше да не го забележат,но уви:
-Какво става тук?Къде са всички хора?-попита вбесен Китакикато.
-Ей пич успокой се...-казваше Курода,но веднага бе прекъснат.
-Ти не се бъркай-отсече го момчето и повтори въпроса си.
-Строго секретно е...б..боя се,че не мога да ти кажа!-отговори демона.
-Тогава предпочиташ да загубиш нищожният си живот изчадие?
-Ако разкрия тайната ще бъда измъчван до края на вечноста....не ми го п..причинявай!
-Тогава ще се постарая да умреш мъчително и бавно!
-ЧАКАЙ!Може б..би ще те заинтересувам с друго.Кажи каква е целта ти!
-Да пратя в гроба така наречения ти главатар.
-Но той е в подземния свят вече,а само демон може да отвори вратите към самия ад,ако схващаш за какво ти говоря.Така че в замяна на отвора,ти ще пощадиш моя живот.Имаме ли сделка?
-Имаме!
-Сигурен ли си?-попита Кумико.
-Напълно.Ще се справим.Вярвам в това.А и ако лъже веднага ще се сбогува с живота си.
Отдалечиха се на местенце,далече от безпокойствата,които бродят по света и демона започна да изрича някакво заклинание.Около него се завъртя черна мъгла,което означеваше,че прави черна магия.А тя е известна като най-силната,но и най-опасната магия.
Тишината скоро се наруши от странни звуци,направени от издигащата се порта.Дървената част беше боядисана в чевено,от самата кръв на хората,а вратата бе обхваната от черепи.По средата имаше един огромен скул на някакво странно създание.Демона изрече още няколко изречения и очите на създанието започнаха да се пълнят с кръв и вратата почна да се отваря.Щом вратата се отвори от нея веднага изкочи изпепеляващ огън.
-Мразя черна магия-каза Курода.
-Побиват ме тръпки.Все още не е късно да промениш мнението си.-добави Кумико.
-Няма време за колебания.Да влизаме!
След тези думи Китакикато първи влезе във вратата.Последван от Кумико и накрая Курода.
-Бог да ви е на помощ-рече демона-Ако може богословията му да стигне толкова на дълбоко.
След малко героите се намериха на земята.Огледаха се наоколо.Подземието имаше вид на пещера.Нито следа от демони,нямаше огън и беше сравнително светло.Което означаваше,че или бяха изментени,или не бяха достатъчно на дълбоко.
-Мислите ли че ни преметна?-попита Курода
-Само един начин да разберем-отговори Китакикато-Последвайте ме!
-Имаме ли избор.-каза Кумико.
След около час лутане.
-Ааааа.Това място е като лабиринт!Мисля че бяхме тук вече-рече Курода.
След още час.
-ААААА.ПОБЪРКВАМ СЕ!!!-Изкрещя момчето.
Ехото се разнесе с нормалната си скорост наоколо и веднага в негов отговор се появиха няколко демона.
-Виж какво направи,недоразвит!-скара се приятеля му.
-Но благодарение на мен разбрахме,че сме на прав път.И не съм недоразвит,ядосан ненормалник такъв.
-Ще спрете ли да се карате?-не издържа момичето-По-зле сте от 5 годишните.
И докато се караха,демоните ги блъснаха и те паднаха долу право в една река.
След определено време се събудиха на другия край на реката:
-Ох.Колко време бяхме в безсъзнание?-попита Китакикато.
-Осем часа-отговори Курода /Той е единствения с часовник/
-Цели осем часа!-очуди се момчето.
-Явно сме били уморени въпреки таблетките-рече Кумико.
-Но това означава,че ефекта им свършва след 2часа,а ние дори не знаем къде сме.Хайде да вървим!
След което Китакикато стана невероятно рязко,започна да му се гади и едва не повърна.
-Не е препоръчително да ставаш толкова рязко-подчерта девойката.
Продължиха напред.Наоколо започнаха да се появяват огнъове и на триото започна да им става все по-лошо заради силата на черната магия.
Засада.Демоните се нахвърлиха върху героите,които веднага започнаха да се отбраняват и да контраатакуват.След няколкото паднали демона се чу глас:
-Това ми е достатъчно.А и нямам цял ден!
Лъч червена светлина уби остатъка от демоните и запрати назад приятелите.
След като се свестиха пред себе си видяха един едър демон,два пъти колкото нормален човек:
-Това е той,няма грешка,осещам го...Но много се е променил-отбеляза Китакикато.
Момчето стисна зъби и захвана меча си по-здраво.
Демонът беше мускулист,червен на цвят,от гърба му излизаха шипове,както и от ръцете,рогата му бяха извити напред,с дълга и дебела опашка,накрая завършваща с острие.Там той бе сложил едно от оръжията си.Лицето му бе продълговато,когато дишаше отделяше дим.Целият беше в люспи и непрекъснато много горещ.Това е демонът от войната между хората и демоните.Той ги ръководеше и той е главната причина тя да започне.Името му е:
-Аз съм Касуме,влатеделят на подземието.
След което погледна с кого си има работа:
-Аз те помня теб!А ти мен помниш ли ме?
-Как бих могъл да те забравя?Както и онзи ден,когато уби родителите ми!

Преди шест години:
-Останал си почти без армия Касуме,предай се или оттърви земята от грозната си физиономия-рече Масатанаме.
-Шефе моля те,нека аз да се бия с него,той уби родителите ми и душата ми няма да намери покой,докато той не умре от моите ръце-каза Китакикато.
-Момче.Прекалено си малък още и недостатъчно силен за да можеш да го поемеш.Разбирам,че на такава млада възраст не се приема лесно такова нещо,но и има по важни неща от отмъщението.
-Ще ме приспите със скучните си приказки.Да започваме МАСАТАНАМЕ!
-Щом нямаш търпение да загубиш какво чакаме Касуме.

Сега:
-Ти бе победен тогава от шефа ни.Но преди да умреш,каза че ще ме запомниш и факта че искам да те предизвикам.Дори обеща че ще се завърнеш,че няма да загинеш толкова лесно.И се оказа прав.А и от друга страна.....Много се радвам че си жив.....за да си отмъстя и......ЗА ДА МОГА ТОЗИ ПЪТ ЛИЧНО ДА ТЕ УБИЯ!
-Хех.Големи думи от някой толкова малък.Дано да не са само празни приказки.Все пак цялото ми тяло се е променило от новата сила,която натрупах през тези 6 години докато вие мързелувахте и праихте партита!
След което си протегна ръката.В нея се появи огън,който започна да придобива форма на меч.Накрая се появи неговото второ оръжие.Демонският меч.Цялото острие гореше и като че ли самия меч жадуваше за кръв.
-Да свършваме с това вече!-каза демонът.
Другите двама се опитаха да помогнат,но владетелят ги обгради в щит и не им позволи:
-Имам интерес само в него.Тази битка е 1 срещу 1.
-И без това така исках.
След тези думи мечовете им се срешнаха.Китакикато изкочи назад и пусна Wave.Демонът разряза цялата атака на две само с един замах.
-Не може да бъде!
-Само това ли можеш.Та аз те бия само с две оръжия и не се старая.
След което демонът започна да атакува хем с опашка,хем с меча си.Момчето едвам избягваше атаките.Накря получи няколко удара и Касуме го заби в стената.
-Вече ли се умори?
-Само загрявам-каза младежът,въпреки че кървеше на няколко места.
Битката продължи определено време.Всичко което опитваше момчето не успяваше:
-Каквото и да направя,нищо не успя да го разреже,дори не го нарани!?
Демонът се опита да изпържи Китакикато жив и едвам не успя.Откъсна сталагмит и го заби в момчето:
-По-дяволите.....ЗАЩО ПРОСТО МЕ УМРЕШ-изкрещя той и с последни сили атакува демона.
Той само го хвана за главата и го заби в земята.Наръга меча си в него и момчето остана почти без никакви сили.
-(Това ли съм аз?)-каза си Китакикато-(Аз съм просто жалък,нищо не направих.Как може да има такова различие в силата ни!?Това ли ще е моят край?Масатанаме беше прав,не бях готов за това,сега душата ми никога няма да намери покой.Дори не заслужавам да отида в рая.Аз съм просто един боклук и трябва да бъда изхвърлен с остатъка.Без сила...без сила.....заради тази липса не можах да защитя майка си и баща си,а сега дори себе си.....Защо на мен.....Защо?)
-Знаеш ли какво момче?Не знаех,когато убих майка ти и баща ти,че са твоите,но много се насладих когато го направих.Вътре усетих един кеф,когато забих меча си навътре и по-навътре.Чувството бе невероятно.След това усетих как кръвта докосва лицето ми.Кръвта на обикновенни простосмъртни.По-добре си е без тях...
-МЛЪКНИ!!!-но когато момчето набра сили да се изправи,демонът пак саби меча си на друго място в тялото на момчето за да го усмири.И така смяташе да прави докато го остави съвсем без сили.
-Много от твойте приятели също ги избих.Младички...да беше видял само физиономията на лицето им...безценно.А след това плачештите родители ги оставях живи...за да страдат...и рано или късно те сами се довършваха...Почуствах как се мъчат....много ми хареса.....И съвсем скоро всичко това ще се повтори,но този път аз ще си живея кефа,дакато всички вие се пържите.Ще измисля най-гадните мъчения и всеки ден ще идвам да ви видя,за да си оправя настроението.Преставям си го сега и скоро ще е реалност.Масите ще се обърнат,правилата ще се променят и света ще стигне до най-голямата криза до сега.Всичко това само заради мен...
-Какво ти носи това-каза момчето с насълзени очи-Какво ди доставя.
-Удоволствие...Просто удоволствое!
-Ти си изчадие!
-Не ти си!-след което демонът го наплю-Също обичам да гледам хора като теб.Останали без сили.Не могат да се грижат сами за себе си.И това после им отнема.Както сега аз ще отнема живота на приятелите ти.Тези които останаха живи тогава.И то пред очите ти.
Момчето отново се надигна,но преди да изрече нещо,демонът пак го ръгна с меча.
Китакикато започна да губи съзнание.Беше изгубил всякаква надежда,заради отровните думи на демона,които проникваха като вирус в тялото на момчето.
Касуме също повали Курода и Кумико.Проготви се да ги убие пред очите на приятеля им.
Тогава изведнъж тавана на пещерата се срути.
-Не бързай толкова!
-Кой си ти?-попита владетелят.
-Аз съм дясната ръка на Масатанаме.Сайтон!Съжалявам,че сега няма да имам удоволствоето да окача отрязаната ти глава на стената ми,но имам по-важно нещо за правене.Държиш се сякаш вече си спечелил Касуме.По-силни сме отколкото си мислиш и имаме много съюзници,така че бъди малко умно кученце и си стой в къщичката.Или по-скоро ела.Ще ми хареса да видя как умираш отново.Аревла!
След което се телепортира заедно с останалите.
-Изглежда,че това няма да ни е последната среща...момче!

Следва продължение.....

Моля коментирайте и ако нещо не ви харесва,кажете докато му е времето!