Star Wars - Лъжи (fanfic by me)

знам, че си има раздел за фенфикшани, но понеже тоя не е на тема ДМК, мисля,че ще е по-добре да го постна тук

Star Wars - Лъжи

глава първа
шепот в мрака

Стаята беше мрачна.Гробната тишина възцарила се в нея бе нарушавана само от равномерното дишане на спящите падауани.Един от тях се размърда неспокойно в съня си и рязко се исправи в леглото си. "Гаден кошмар" - помисли си той и отново легна.Сънят обаче така и не идваше.
- Очертава се поредната безсънна нощ, прошепна падауана и се замисли върху кошмара който го измъчваше
напоследак.
Тайнствени мрачни силоети го спохождаха в хладните нощи, носейки загадъчни артефакти и обещаваха сила която никой джедай не си бе представял.Предложенята им бяха толкова искусителни и примамливи.Падауана едва не им се потдаваше.Тази нощ обаче той го направи.Когато осветлението бе загасено и всички се увиха уютно в завивките си в очакване на сладки и приятни сънища, той си легна с една цел - ако сънят отново се повтори - той да се подтаде.Резултатът обаче бе неочакван.Един от силоетите които му се присъниха, безмълвно му предложи светлинен меч излъчващ алено сияние - протягайки десницата си към него, без много да му мисли падауана протегна своята и го сграбчи.В момента в който усъществи контакт с дръжката на меча - го испълни глад, но не физически а друг глад.Глад за сила и мощ.Глад за забранени тайни и мистерии.Глад за нови способности и умения - неизвестни и непонятни за никой друг джедай.Гладът бе толкова силен, че го изгаряше отвътре като супернова - след което се събуди облян в студена пот.
Сега лежеше и мислеше, оглеждаше се във всички посоки и макар стаята да бе тъмна, чрез Силата той виждаше всяко едно нещо и знаеше точно къде е поставено.Виждаше останалите три легла и телата на другите падауани потънали в сън.Виждаше нощните им шкафчета на които лежаха коланите със светлинните им мечове и всякакви други принадлежности.Датапади, комлинк-предаватели,Холокрони със най-известните слууп състезатели.Виждаше и робите им - прилежно сгънати и поставени на креслата до леглата им.Всичко бе порядъчно и подредено - синвол на джедайската им дисциплина.След това погледна и към своето шкафче и видя нещата си поставени по същия начин, погледна робата върху креслото си - прилежно сгъната.Изведнъж скочи от леглото и разбърка всички вещи които притежаваше, хвана робата си и я запрати на пода, след това отново си легна с чувство на тъпо задоволство, че е направил нещо по-различно от останалите. "Точно като шибани дроиди" помисли той.
- Абе ти откачи ли?
Гласът долетя от съседното до него легло и в тишината на нощта прозвуча така - сякаш гръм се бе стоварил върху сетивата на будния.
-Млъквай и заспивай - отряза го падауана и се обърна с гръб към гласа.
Какъвто и да бе този сън или видение - падауана знаеше, че не роден от светлата страна на Силата - а от дебрите на мрака.
И така потънал в мисли - той отново заспа и за пръв път от няколко седмици насам не сънува нищо - просто мрачен и непрогледен сън - без силоетите с тяхните дарове и обещания - нищо.
- Пробуди се! - долетя вледеняващ шепот в съзнанието му и падауана отново се намери в седнало положение.Чий ли бе този глас, беше хем до болка познат, хем коренно различен.
- Крея? - измърмори момчето - Не, не може да е тя - заключи той и стана.Другите още спяха, но наближаваше времето за ставане.Той отново се огледа и видя бъркотията върху шкафчето си.Навлече набързо туниката и закачи светлинния меч на колана си, след това повдигна намачканата си роба от пода, премятайки я през рамо и се отправи към съседното помещение.Когато наближи вратата - сензорите в нея отчетоха движение и с тих механичен шум - тя се плъзна плавно в страни - позволявайки му да премине.Сега той се намираше в просторен салон за отдих и медитация.В този сектор на академията "Запад" - или сектора на залеза, както го наричаха -имаше общо четири спални помещения, а във всяко едно от тях бяха разположени по четирима падауани - всеки един от които имаше различен учител, които пък от своя страна преподаваха на ученитците си по различни начини,насочвайки ги в различни посоки на безкрайните селения на Силата.Кодексът разбира се бе общ за всички - били те падауани,рицари джедаи или учители.
-Там няма емоция - там има мир.Там няма невежество - там има знание.Там няма страст - там има спокойствие.Там няма хаос - там има хармония.Там няма смърт - там е само Силата. - изрецитира падауана и се усмихна някак загадачно и сякаш тази усмивка не бе отражение на чувствата му.Бе някак крива и измамна.След тази нощ - нищо не му изглеждаше както му бе изглеждало на предния ден.Стаите бяха прекалено спокойни и сиви.Старите пътеки бяха прекалено утъпкани и до болка познати.Хората бяха прекалено еднообразни - всеки в стремежа си да се докаже пред учителите си, че върви по пътя на доброто и е подготвен за испитанията на които ги подлагаше тренировката и самият живот.И накрая, но не и на последно място по важност - старите учения и напътсвия на джедаите му изглеждаха прекалено тесногръди,непълни,ограничени и неверни.
Всичко се бе променило само за една нощ и сега той вече знаеше, че името му няма да бъде вписано в джедайските холокрони и нямаше да бъде съпроводено от възхвали и почести.Нещо в падауана се бе пречупило и това което го плашеше, бе че той го осъзнаваше.Дали и учителите щаха да доловят тази промяна?Дали щаха да го изключат от джедайския орден?
-Е може пък да е за добро, проговори отново падауана и погледна неясното си отражение в панорамния прозорец на салона - тъмен силоет в полумрака - Точно като в сънищата ми. Ученика протегна десницата си и с помощта на Силата активира сензора за електричеството намиращ се на стената на около три метра от него.Сега вече на фона на светлината - макар и изкуствена - мислите му се проясниха и новите страсти надигнали се в него леко полеко бяха приспани.Това обаче бе неспокойна дрямка и падауана знаеше, че или трябва да се пребори с тях или да ги приеме с цялата им мощ.
Седна в едно от креслата и кръстоса краката си - заемайки поза за медитация.На възраст изглеждаше на не по-вече от петнадесет години-в интерес на истината ги навършваше на следващия ден.Вече бяха изминали две години от както бе назначен за падауан на своя учител и бе предприел първата си офицялна мисия - която разбира се бе само формалност и цялото му участие в нея бе да стои спокойно до учителя си, който водеше преговори за присъединяването на нова звездна система към границите на републиката.Бе среден на ръст за възрастта си със добро телосложение.Косата му бе черна - оформена в странна и същевременно стилна прическа.Отзад и отгоре бе подкъсена и небрежно разрошена, бакембардите му бяха дълги и почти излизаха от контура на долната му челюст, бретонът му бе почти до веждите и също така небрежно заметнат на една страна.Иззат лявото му ухо се спускаше къса плитка - синвол на ученика на джедая.Лицето му бе приятно, чертите му бяха правилни,приятни и ведри а тъмните му очи му придаваха изключителен чар.На лявата си буза малко встрани от носът му лежеше белег със сърповидна форма - направен несъмнено от светлинен меч.
На двете си уши носеше обеци състоящи се от кристали - бял и черен - използвани за направата на светлинни мечове. На двата палеца на ръцете си носеше метални халки със странни символи изобразени на тях - символите естествено не бяха толкова странни и всъщност представляваха прости думи исписани на езика на народа му, а не на общогалактическия език - те гласяха следното: На хълката лежаща на левия му палец бе изписано "Ивено Саня - Иви" - Първото му име, фамилията и прякорът му.На дясната хълка бе изписано "Сексът не е любов и следователно не ми е забранен" и това естествено не бе известно на учителите му или поне той така си мислеше...

глава втора
загадки

Слънцето се показа на хоризонта и първите му лъчи огряха безкрайните поля на Дантуин.В джедайската академия животът отново закипя.Най-младите от падауаните се запътваха към тренировачните зали или площадки със подновени надежди и мечти.Застанал зад панорамния прозорец на салона в сектор "Запад" - Иви наблюдаваше безмълвно и отброяваше секундите,стотните и дори десетите на времето.
-Сега ,промълви той и точно в този момент комлинга му изписука - Ивено слуша. - Промърмори намръщено той в говорителя на предавателя си.
-Падауан, долетя женски глас в отговор - съветът на джедаите ни възложи нова мисия, имаш пет минути да се подготвиш и още пет, за да дойдеш в общата зала.Това е, започвай - заключи гласът и замлъкна.
-Дойде ми до гуша от стриктния ти тон - намръщи се момчето ставайки от удобното си кресло.Надникна във вече опразненото спално помещение и за миг потъна в размисъл, а мисълта му клонеше в такава сантиментална посока, че той едва успя да я преглътне - мразеше тези лигави душевни състояния.
-Сбогом - изсъска той обръщайки гръб на спалното помещение, но вътре в себе си знаеше, че всъщност не обръща гръб на някаква си стая - а на своето минало и детство.Минутка по-късно вече крачеше по алеята вън от помещенията на сектор "Запад" в посока към тренировачните площадки и залата на съвета.Бе предпочел да използва пряк път за навън - панорамния прозорез на салона - вместо да крачи по заплетените коридори на академията.Не бе взел нищо от миналото със себе си, освем джедайската си туника,робата и светлинния меч, както и известна сума републикански кредити,разбира се - ако искаше да се забавлява из вселената, то кредитите определено бяха от полза.
-Дами и господа - каза ведро Ивено на очевидно липсващите дами и господа - шоуто започва...

***

-Мисля, че още не готов за този тип мисии - извиси се дрезгав мъжки глас над останалите - принуждавайки ги да притихнат.Гласът принадлежеше на учител джедай с прошарени коси и оплешивяващо теме - криещо дълбока мъдрост и знания.Бе облечен в тъмно кафява роба - характерна за мастърите* в джедайския ред.
-Достатачно Врук - прекъсна го друг мъжки глас макар не така властен и с леко странен акцент - Висок туилек с червеникав отенак на кожата пристъпи напред и погледна твърдо мастър Врук в очите.Двете пипала излизащи от черепа му се спускаха зад гърба му - като две огромни плитки.И той като другия джедай носеше тъмно кафява роба, а отдолу нея - снежно бяла туника. - Твоят скептицизъм винаги предвещава оживен диспут по която и да била тема.Той е вече на петнадесет и има завидни умения както в силата така и със светлинния меч.За тези две години от както е назначен при учител Крея - показва изключителна находчивост и съобразителност.Та той е на нивото на най-силните ни ученици Врук, дори Реван и Малак го гледат с уважение, а съобразно непокорния им нрав - това никак не е малко.
-Жаар, ти винаги си бил лесно доверчив, но от моята гледна точка тези които за теб са най-силни - за мен са най-опасни! Реван - исключителна интилигентност, но много потайности витаят около него.Прекаленото ровене в архиви и холокрони не е знак за възхищение, а е знак за тревога.Учител Дорак му гласува прекалено голямо доверие като го пуска свободно в помещенията със холокроните.Малък пък от своя страна е експерт в говоренето с недомлъвки.Винаги трябва да отсяваш думите му отново и отново.Винаги участващ - макар и индиректно в разправите които избухват от време на време между падауаните - сякъш ги насъсква един срещу друг.И онзи негов лъжовен тон на покорство и преклонение.А колкото до Ивено - е той е цар на неподчинението.Винаги говорещ с небрежен и несерьозен тон, а сетивата му са някак изострени.Непокорен и вируглав - той е един от онези които открито създават малкото размирици които стават в академията.Направил си е своя малка армия от преклонници и чрез тях върши какви ли не безчинства. На този етап всичко може да е в кръгът на шегата, но след години тази шега може да ни излезе солена, ако това продължи.
-Не един път сме говорили за тези неща, Врук,Жаар моля престанете с нападките и помислете за миг. - прекъсна ги друг учител.Беше малко сиво зелено човече със огромни воднисти очи и дълги уши щръкнали в страни главата му.Кожата му бе набраздена от безброй игриви бръчици, както и от дълбоки такива.Сякаш беше изключително древен, идващ от друга епоха и това в интерес на истината почти бе така.Учител Вандар бе изключително стар на почти седемстотин години и сега както бе нормално за расата му бе в старческите си години.Мъдростта му обаче бе дълбока, както бяха дълбоки и познанията му върху Силата.Малкият учител бе признат от цялата академия за пръв авторитет и всеки друг от учителите се допитваше до съвета му в случай на нужда.
-Падауан Ивено ще стори онова, което му е писано и нищо по-вече.Ние можем само да го напътстваме и да го водим по алеята на светлината.
-И докаде ще го доведе тази "алея" в крайна сметка? - Жената която досега бе в сянка пристъпи напред и без церемонии взе думата. - До къде учители кажете - подкани тя - до почетно място в джедайския орден, спрян от движението си из галактиката?Нима виждате Ивено, като миролюбив учител джедай - участващ в безкрайни уморителни диспути върху Светлата и Тъмната Страна на Силата?Или го виждате като учител отговарящ за миналото на джедаите - ровейки се в прашните холокрони, като мен и учител Дорак?
Тя се усмихна многозначително и отметна качулката покриваща главата и.Осанката и бе вдъхновителна - горда, изправена и непокорна.Красотата по лицето и не бе угаснала в знак на дългите години.Сребристите кичури в косата и не я състаряваха а точно обратно - подсилваха усещането за власт.Пламакът в небесно сините и очи не тлееше, а гореше с пълната си сила.Индивидуалността и се открояваше така ярко, а катранено черната и роба допринасяше още по-вече за това.Стройната и фигура разкриваше перфектни лъстиви форми - тест за всеки един мъжки индивид.
- Не учители - заговори отново тя - тази съдба не е за Ивено Саня.Където има проблем - той ще е там - стремящ се да го отстрани или да го влоши.Виждам величие в бъдещето му, макар и да знам че то е винаги в движение - Ивено е предопределн за велики дела - били те светли или тъмни - без съмнение ще са велики!
-Значи в крайна сметка се появи, учител Крея. - Врук винаги някак се изнервяше от нейното присъствие.Потайна бе Крея - както всеки един джедай занимаващ се с миналото и с тайните, а той бе изключително прям и директен. - Ако говориш така и пред падауана си, вече не се съмнявам от къде идва цялата му арогантност.Не съм сигорен за величието в бъдещето му, но и аз знам, че Ивено няма да е от тихите джедаи.Нещо голямо виждам, до колкото може да се разчита на бъдещето, но не бих се гордял така с това, а бих бил на щрек.Тъмната Страна има много начини да оплете и поквари неподготвения и незащитен ум.
-А нима ние не сме арогантни в някой отношения Врук, нима да мислиш, че каквото кажеш е вярно и правилно не е арогантност?Нима истините в живота не зависят от гледната точка и предрасъдаците на индивида? - Жаар отново се намеси в оживения дебат. - Аз казвам да лежим мирно и да наблюдаваме какво е подготвила Силата за този падауан.И ако нещата не отиват на добре - тогава да вземем мерки.
-Както и да е.Нека прекратим този спор за неясното бъдеще и да се върнем към настоящето и към мисията която възлагаме на мастър Крея и неяният падауан. -Вандар сложи край на спора само с едно добре оформено изречение, а това също си бе завидно умение.
-Но моля ви продължете драги мои учители.Тази плеяда по мой адрес тъкмо взе да ми става интересна, а вие да я прекратите и да я зарежете в такъв - как да се изразя - недовършен вид.
Всички учители, освем Крея - изненадано се извърнаха и съзряха падауан Ивено подпрян на рамката на входната врата със изключително задоволство изписано на лицето му.Той ги бе надхитрил и това си бе едно на нула за него.Иви го знаеше.Учителите от своя страна знаеха, че за да се промъкне така незабелязано - той или трябваше да има огоромен контрол над сетивата,емоциите и мислите си или да е използвал "стелт" устройство,но дори и със такова, пак не би успял да заблуди учителите си, така че първият вариянт оставаше.
Впечатляващо - учител Дорак даде глас на мисълта, зародила се в съзнанията на всички останали. - да много интересно.На петнадесет годишна възраст и...
-Още не съм ги навършил. - вмъкна Ивено
-И вече умее да маскира присъствието си до такава степен, че дори и ние учителите не можем да го уловим. - продължи Доркак без да си дава вид, че е бил прекъснат от арогантното хлапе. - Учители нима не виждате парадокса?Ние даваме напътствия на младите падауани, обучаваме ги в техники над които самите самите ние сме се трудили дълги години.В един момент обаче, като този - осъзнаваме, че има какво да научим от ученика си - не мислите ли?Колко време ти отне да осъваршенстваш тази техника която падауан Ивено току що ни демонстрира в една от може би финалните и форми учител Врук? А на теб учител Жаар.Въпроса ми важи също и за теб учител Крея.Отговора е доста - години на ред и може би аз самият не съм способен да го направя така добре.Е нима има още съмнения за това дали мисията подхожда на падауана или не?
-Никога не сме казвали, че падауана няма умения Дорак, не се заблуждавай - проблема е във възрастта му. Прекалено бърз ми се вижда прогреса му.Прекалено бързо ще достигне върхът си, а след това идва падението...
-Достатачно Врук! - Вандар повиши тон. - Мисля че на тези въпроси не им е тук мястото да се задават и не е сега времето да им се отговаря.
-Скъпоценно.Ако има холокрон от това съвещание - определено искам копие. - Ивено пристъпи в залата на съвета и със спокойна, едва ли не небрежна походка прекоси разтоянието между него и учител Крея, заставайки от дясната и страна.
- Фиуу, - подсвирна той като я погледна и съучастнически и намигна - мисля, че попрекалих учителю.Все пак учител Вандар е на доста серьозна възраст, ако ме разбирате на къде бия.
-Достатачно падауан.Нека чуем каква е мисията ни. - смъмри го Крея.
-Както желаете ваше величество, нека чуем всевластните и мъдри учители - какво са ни приготвили.
-Замълчи ученико, не ни наскърбявай по-вече със арогантното си поведение. - Всеки път когато разговаряше с Ивено,Врук провеждаше борба с гнева си и това го гневеше още по-вече - някакво хлапе да е в състояние да го провокира по такъв директен начин. - Учител Вандар, моля представе детайлите по мисията.
-Много добре - започна Вандар, - този път учител Крея на теб и падауана ти се пада задачата да преостановите контактите ни с джедайския храм на ледената планета Велъм.
-Страхотно - намеси се Ивено - бой със снежни топки...тц - цъкна ядно с език и в момента усети погледите на учителите си върху себеси. - Е к'во пък толкова сега?Вкарвам малко финес в цялата история, но моля ви продължете Вандар, исках да кажа учител Вандар - издекламира той и направи дълбок реверанс.
-До колкото успяхме да разберем храмът е бил атакуван от местни контрабандисти.Но както може би знаете, не бива да се разчита на това, че всичко ще е лесно.Усещам смущения в Силата и бих си позволил да кажа, че тази заплаха идва от по голяма дълбочина.
-Какво разбирате под по-голяма дълбочина учителю, въпреки че отчасти се досещам.
-Мисля, че правлно се досещате учител Крея.Не е изкючено храма да е атакуван не от контрабандисти а от по-серьозен противник - Сит!
До този момент Ивено дълбокомислено чоплеше ноктите си сякаш това бе напълно нормално поведение за един падауан, но след като чу една едничка дума "сит" надигна глава и погледа му се фокосира върху лицето на малкият зелен учител.Приспаните по-рано тази сутрин страсти се пробудиха и нададоха вой, впивайки хищните си нокти в съзнанието му.Вътрешната борба се водеше безмилостно, но с бързи и точни удари на волята си той успя да се пребори и да поеме обратно контрола над талото и мислите си.Дали другите бяха усетили, нямаше как да не са.
-Нима има нещо нередно падауан? - Жаар тревожно се взираше в него и сякаш събличаше съзнанието му пласт по пласт, дирейки най-потайните му кътчета.
-Достатачно..., - изсъска Ивено и отблъсна волята на Жаар с такава мощ, че учителя отстъпи крачка назад - няма нужда правиш това.Първо не е позволено и второ да съдиш за мен по това което се крие в съзнанието ми изкарвайки го на бял свят е просто грешно.Да дириш извора на тъмните емоции не е начина по който ще разбереш мислите ми.В крайна смета само делата ми са от значение и до колкото ми е известно всички се борим да озаптим мрака във самите нас и после около нас.Той е винаги там и чака шанса си да покълне.Това е цената която плащаме за начина по който съществуваме.Кодексът на джедая - току що спазих първият му параграф, преборвайки се със емоцията и усмирявайки чувствата си. - Ивено се извърна от учител Вандар и впи взора си в Жар. - Нима толкова ти е интересно какво си помислих? Е ще ти кажа. - Тук падауана върна самодоволното си небрежно изражение и като намигна на Жаар заговори - Винаги съм намирал Крея за привлекателна и съм искал да спя с нея...
Всички учители се ококориха с неразбиране в очите си и Врук можеше да се закълне, че за момент Крея почервеня като домат.
-Падауан!Продължаваш да ни провокираш с безобразното си държание -Жаар също започна да губи търпение.
- Мисля че едно наказание ще бъде от полза, ти как мислиш Вандар? - Врук също не остана безочастен.
Ивено драматично се шляпна по челото с дланта си и изпухтя в прилив на смях. - Добре, добре - започна той - ще ви кажа:
Когато чух думата Сит през съзнанието преминаха следните мисли: Сит,Мрак,Аз,Светлина,Битка,Победа,Слава.Сега разбра ли? Сита използва Тъмната Страна, тествайки моята Светла Страна срещу него в битка и побеждавайки го - това би ми донесло слава и престиж.Все пак съм джедай-гардиън.Ето какво си помислих, можеше просто да попиташ със монотонното си боботене, вместо да се опитваш да ме разнищиш, чрез Силата.Това не бих го позволил на никого!Каквото е в главата ми нека си стои там - каквото излезе на яве - това ще бъде решението което съм взел и критерия по който искам да бъда оценяван или съден.
-Мъдри думи падауан. - обобщи Вандар, - значи е можело и да бъдеш серьозен, бих казал, че ме изненадваш за втори път днес.
"Два на нула" помисли Ивено.
-Изглежда само се правиш на разсеян, а всъщност съзнанието ти е будно и сече като светлинен меч.Ти току що даде друг урок на един от учителите и моят съвет към него е да го запомни.Показа и това - освем че знаеш думите на кодекса на джедая - разбираш и значението им и го прилагаш на точното място. Изглежда учител Крея трябва да бъде поздравена, защото за краткия период от тринадесетата ти годишнина до сега е успяла те промени до неознаваемост и за добро, надявам се.
Вандар се прокашля леко и отново поде темата за мисията им.
-Мисля, че се наслушах - Ивено обърна гръб на учителите и се отправи към изхода, игнорирайки призивите да се върне и коментарите че такова поведение не се толерира.
"Изкуфели дъртаци" помисли той и напусна общата зала за съвещания.Изведнъж спря на няколко метра от вратата и се засмя - бе му хрумнала поредната плоска шегичка и той изтича обратно.Показвайки се отново в очертанията на входа - погледите отново се приковаха в него. Тогава той им се изплези по толкова детински начин, че на учителите им отне няколко секунди преди да осъзнаят, че това в действителност се случва.След това се врътна чевръсто и отново пое към двора на академията съпроводен от примирителни въздишки."Три на нула" помисли Ивено и се възгордя от собствения си хетрик постигнат срещу учителите...

глава трета
падение

-За какво беше целият този фарс, който разигра пред другите учители падауан? - просъска гласът на Крея щом влезе в отделенията за отдих на малкият търговски космически кораб "Спароу".
-Фарс... - промърмори Ивено, - фарс казваш? - раздразнението от сериозния тон на Учителя му отново го испълни. - Е, не беше ли ти тази, която ми каза, че ще настъпи момент в който ще трябва да покажа различните си възгледи от тези на джедаите?Не беше ли ти Крея, която напътстваше деянията ми отклоняващи се от кода на джедая до такава степен, че в края на краищата се оказва, че движа в противоположна посока?
-Аа, възкликна Крея - значи си мислиш, че съм имала в предвит да разиграеш целия този цирк.Не падауан, явно не си научил нищо от това което ти казах.
-Всъщност научих доста, като например че си падаш по мен - загадачна усмивка се разля по лицето на момчето.
-Как смееш падауан, как смееш да си въобразяваш че аз - твоят учител...
-УЧИТЕЛ?!!Спести ми го моля! - натърти Ивено на последната дума. - Ти и твоя стриктен начин на говорене, пълен с недомлъвки и многозначителни фрази.Е, аз прозрях най-сетне, защо е цялото това сурово държание от твоя страна Крея.Съвеста ти - ако все още съществува - е до известна степен гузна, че чувстваш тези пориви към мен.Превръщаш ме в жертва на собствените си желания и после ме съдиш сурово, защото знаеш, че е нередно. - усмивката на Ивено се разшири достигайки злокобна злорадстваща гримаса.Крея мълчеше скръстила ръцете си така упорито, че на Ивено му се струваше невъзможно да ги разплете в близките няколко месеца.
-Прозрачна сте... поде падауана нарушавайки тишината - това е истината мастър Крея.
-Прозрачна значи - Крея на свой ред отговори на предизвикателната усмивка на арогантното хлапе - Възлагах големи надежди на теб Ивено Саня...
-Явно не е трябвало - прекъсна я грубо той - И не мисли, че споменаването на името и фамилията ми ще ме накара да се чувствам виновен.Както си забелязала, това чувство в мен е ампутирано доста отдавна.
Ивено обърна гръб на учителя си и отиде до дъното на малката каюта, натисна някакво копче в гладката метална стена и от нея с лек шум излезе платформа дълга около два метра, която несъмнено изпълняваше функцията на легло.След това той се просна на него и зарея безразличен поглед в тавана. - Мисля, че е време да отидете в своята каюта учителю, освем разбира се ако не сте решила да останете тук с мен и да споделите леглото ми.
Руменината отново се завърна на лицето на Крея и тя моментално изхвърча от стаята, оставяйки тишината отново да се възцари в помещението.
-Страхотен съм... - каза Ивено с охота и притвори клепачите си оставяйки Силата да разпростре пелерината си върху сетивата му...

***

-К'ВО! - изкрещя Ивено в разписукалия се комлинг, няколко часа след свадата си Крея, -Ами планувам как да превзема републиката, проблем?! - изстреля той с още по-разнгевен глас в отговор на получения въпрос. - Не благодаря, ще пропусна... - изчуролика той с детска невинност и изключи устройството.Раздразнението му достигаше връхна точка.Крея отново му лазеше по нервите.
"Дали пък не иска точно това?Да потдържа гнева ми?" замисли се той.В крайна сметка се отказа от заканата си и стана от удобното си легло с въздишка на негодувание.
-Да ми звани по комлинга сякаш е на няколко мили, а всъщност е на няколко метра...- отвори металната врата
- Кучка. - Обопщи той и напусна каютата си, изричайки с полуглас подобни красноречиви епитети с които да оприличава учителя си.След около двадесетина крачки това му омръзна и той се зачуди за какво ли е цялата тази работа със сигнализирането и заповедта веднага да се яви на мостика.Той породължи да крачи така - унесен в мисли - по заплетените, тесни, метални, полу-кръгообразни,вмирисани на застояло и изгорели проводници - коридорчета на малкия звздолет.Неочаквано кораба се разтресе конвулсивно и притихна.Миг по-късно мястото на тишината зае оглушителния рев на корабните аларми.
-А ето защо значи... отбеляза дълбокомислено Ивено, подпрял брадичката си с два пръста и заел позата на дълбоко замислен човек.Извади комлинга си и отново го включи като поднесе близо до устните си.
-На път съм О, скъпи ми учителю. - и отново го изключи прибирайки обратно в един вътрешен джоб на робата си.Необичайното в случая бе, че дори след тези думи той остна съваршенно неподвижен и ако в момента присъстваше второ лице - което да е дочуло думите му и след това да наблюдава реакцията му - то би отсъдило, че Ивено няма ни най-малко намерение да изпълни заканата си.Обичайното в случея пък бе това, че предполагаемото второ лице не би имало ни най-малка представа за това което всъщност правеше падауана, а то бе, че с помощта на Силата той измерваше с точност делящото го разтояние от мостика.Останал така в замислоената си поза Ивено прошепна на себе си - Ако имаше някой друг сега тук той не би си имал ни най-малка представа от това което правя, ах как бих искал да видя тъпото му изражение след като види, или по-точно като не види това , - и Ивено изчезна.Миг след това, останалото след него размазано сияние побърза да догони собственика си и след още миг - нищо, Ивено се бе изпарил като дим.

***

Крея стоеше неподвижно и наблюдаваше трите алени светлинни остриета насочени към нея със заинтересована, едва доловима усмивчица.
Единият от притежателите на светлинните мечове внезапно дезактивира своя и го закачи на колана си.Свали черната качулка на робата си и разкри лице с груби, предизвикващи страх - черти.Хвърли смразяващ поглед на другите двама с още по-страховитите си очи - жълт ирис обагрен с алено червено и едва виждаща се черна зеница - фокусирана като на хищник - от която излизаха десетки миниатюрни, спукани капилярчета пресичащи ириса като злобни разрези - безмълваната заповед беше дадена - "бедете нащрек".Нави ръкавите на черната си роба, сякаш се канеше физически да накаже безмълвната жена пред него.Бавно и със чудовищна сигурност в движенията си, натрапникът повдигна лявата си ръка и изпъна дланта си на сантиметри от лицето на Крея, която не направи никакъв опит да се защити от невидимата заплашителна аура, витаеща около дланта.Жълтите очи на нападателя(ако това бе възможно)придобиха още по фокусиран и кръвожаден вид.Хладна усмивка се разля по бледото му лице, като не загатваше дори и бегла следа от веселост, а бе някак вдървена и триумфираща, разкриваща пъклени желания да нказва,ранява и унищожава.
Това което последва изненада не само нападателите, а и самата Крея, която до този момент не бе виждала нищо подобно.
В притихналото вече помещение за част от секундата се чу слаб и свистящ звук, миг по късно Ивено се появи от нищото със активирано синьо острие в десницата си.Без да губи време в церемонии и да си прави труда да разбере какво точно става той замахна със светкавично отвесно движение и съсече ръката която заплашваше учителя му, отделяйки я безцеремонно от лакътната и става.
-Колко смел Сит. - пошегува се момчето използвайки кратката пауза получена от момента на изненада. -Да заплашва такова красиво същество като учителя ми, като същевремено останалите асасини я държат на мушка с мечовете си.Е няма как, човек трябва да си признае, че имате стил. - тонът му бе наистина небрежен и бодър, но Ивено нямаше нужда да му се припомня, че трябва да е напълно концентриран,защото това което последва бе наистина умопомрачително, едва ли не - велико.
Обезумял от болка и сляпа ярост, Сита, чиято ръка Ивено бе отсякал, напълно забрави за меча си и протегна останалата му дясна ръка с пръстите изпънати напред от които, като порой се заизсипваха пурпурно-бели мълнии.Падауана обаче отдавна очакваше такъв ход и спокойно го посрещна с дланта на лявата си ръка, която предварително бе обвил със Силата и която в момента му служеше като щит.Отразените мълнии полетяха във всевъзможни посоки и сега мостика не бе безопасен за никой от присъстващите, освен разбира се за Ивено.Разбрало това, момчето запристъпва бавно към своя нападател.Беше му трудно да се движи понеже енергията, генерирана чрез Силата го удряше от упор и създаваше огромно съпротивление между противниците.
През това време наоколо вече се бе разразил скоростен, секващ дъха дуел.Двете червени остриета на Ситите нападаха към точки от тялото на Крея, които веднъж поразени - бяха фатални.Крея пък от своя страна и за миг не се заблуди, че я искат жива - отбиваше ударите вехто, като на свой ред нападаше и търсеше смъртта на Ситите.Единият от тях обаче бе добър, дотолкова, че да накара опитния учител джедай да заотстъпва и да се задъхва.След кратък миг за анализация, сита направи особено сложна комбинация с меча си и обезоражи жената, нанасяйки и рана в областта на рамото.Крея зле бе преценила реакцията им.Бивайки притиснати в ъгала, асасините бяха станали непредсказуеми.
Ивено усети опасността надвиснала над учителя му и впрегна цялата си воля в схватката със едноръкия сит.Той бързо деактивира меча си и протегна и другата си длан в помощ на първата.Сега мълниите вече не биваха отбивани във всички посоки.Момчето ги поемаше и ги абсорбираше, оформяки пред себе си бясно въртящо се кълбо от енергия.Видял че края му не е далеч, сита също мобилизира цялата си воля и увеличи потока на мълнии достигайки предела на силите си.Лицето му бе изкривено от демоничната злоба, която го бе обладала.
С еин последен тласък на волята, падауана взриви енергийното кълбо пред себе си и обърна мощта срещу нападателя.Взривения залп от мълнии, така го порази, че робата му пламна и той бе мъртъв още преди безжизненият му труп да удари земята с тъп звук.
Крея вече нямаше накъде да отстъпва, гърбът и бе опрял в стената на мостика и сега притисната в ъгала се оказа самата тя.Намесата на падауана и обаче не закъсня.Той профуча покрай единия асасин и се насочи към втория, който бе по-близо до Крея, замахна хоризонтално и синьото острие се вряза във тила му - отделяйки главата от тялото.Капки съсирена кръв опръскаха лицето на Ивено и той ядно цъкна с език, сякаш някакво нагло хлапе си бе направило неуместна шега с него.Много бавно, едва ли не флегматично падауана се извъртя с лице към последния останал сит, който сега незнаеше да бяга или да напада.Този момент на разконцентрираност бе достатачен на Ивено.Той рязко протегна ръка и чрез Силата изтръгна светлинния меч от ръката на нападателя, призовавайки го към себе си.Мечът покорно прелетя разтоянието и се приземи в отворената му длан.
-Хмм... - Ивено усети слабо място в плана си и както се очакваше сита се възползва.Това, че бе обезоражен, в момента не значеше нищо, защото на пода спокойно си лежаха, без да бъдат обезпокоявани ни най-малко от никого, още три светлинни меча, а те бяха предостатачни.Мечат на обезглавения сит напусна безжизнения си господар и полетя, но изведнъж застина във въздуха, защото крея на свой ред бе протегнала ръка и така мечът(ако това изобщо бе възможно) се зачуди към кого да потегли.
Ивено хвана ръката на Крея и разконцентрира волята и.В края на краищата меча се озова в противника, давакйи му известна сигурност срещу нападения.
-Защо?! - успя само да изсъска Крея.
-Че що не? Полюбопитства Ивено -Нека му пусна малко от чара си а? - и той намигна на учителя си. - Свали оръжието си - подкани Ивено - ако исках да те убия до сега щеше да си вече мъртъв.Имай ми доверие.
Без да му има дори капка доверие асасина свали гарда си и деактивира меча.
-А така. - поощри го момчето и се ухили добродушно.Това което не можеше да проумее бе, приликата между него и сита.Височината,теглото,телосложението,цветът и стилът на прическата,конструкцията на лицето - носът,брадичката,дори и в погледа му се четеше онази дръзка решителност която той притежаваше.В най-лошият случай, човек можеше спокойно да ги вземе за братя, и човекът преспокойно би сгрешил, защото това бе една нелепа случайност, която не бе особено по вкуса на Ивено.
-Я ми кажи сега как ти е името. - Падауана преглътна тази случайност и си сложи обичайната небрежна маска, въпреки че маска е пресилено казано, защото това си бе неговото естествено изражение.Случайът обаче не бе естествен и той си наложи да играе самият себе си, за да не показва това пред асасина, който също бе доловил приликата.
Ситът се усмихна със същата нахална усмивка като на Ивено и отмена бритона си така, че да не е под същия наклон като на другото момче. - Така по-добре ли е?
-Не отговори на въпроса ми позьорче такова. - забеляза падауана.
-Кайен...Кайен Канаме Куран. - след като съобщи името си, между двамата джедаи и сита се възцари тишина.Крея не си даваше вид, че забелязва натрапника и се бе втренчила в Ивено, който пък от своя страна позираше със червения светлинен меч, оглеждайки се в панорамния прозорец на мостика и сякаш бе забравил за другите двама.
-Мда... - подхвана замислено падауана - мисля, че с червен светлинен меч ми отива доста по-вече отколкото със синия.Между другото доста интересно име са ти праснали, три К-та.
Кайен Канаме Куран почти бе изпаднал в немилост, гледайки как нахалника си играе със собственото му оръжие, спечелено чрез много тежки тренировки.
-Този меч не ти принадлежи, той е мой - върни ми го!
-Ехаа ситът не само можел да говори заплашително, че даже и да заповядва.Абе вие наистина имате стил.Дръж... - и Ивено подхвърли меча към Кайен, който го улови с лекота и започна щателно да го оглежда за най-малката дръскотина. - Защо ме остави жив? - поде той - Може би заръди глупавото разбиране на джедаите, че не бива да се наранява беззащитен опонент?
-Пфф...прихна падауана - Ако не си забелязъл, аз не съм обикновен джедай.Не видя ли к'во направих с дружките ти?Според мен убиването на опонента би трябвало да зависи от личното настроение на победителя.Теб именно те оставих жив поради две причини.След като победих това, което трябваше да бъде лидера ви без много труд - завъртя очи Ивено - а другия убих направо с лкота и теб обезоръжих като по учебник - нямаше как да не разбера че сред вас няма Ситски Лорд. - Ивено дълбокомислено се почеса по веждата, пък дали наистина го сърбеше или не, нямаше особено значение понеже това бе заучено движение което искарваше нервите на учителите в академията и се бе превърнало в нещо като навик. - Причина номер едно, - продължи той - искам да ме заведеш при господаря си, който без съмнение чака някъде в този огромен кръстосвач - надвиснал над товарния ни кораб като хищна птица. - Ивено се досети, че тримата асасини се борят за привилегията да станат ученици на своя Лорд. -Втората причина поръди която не те убих е, че успя да раниш учителя ми и това ще послужи на плана ми перфектно, защото така ми спести доста работа понеже ако не го бе направил, щях да го направя самият аз.
Кайен направи учудена гримаса.Крея не трепна.
-Охоо значи си знаела а?Всъщност няма особено значение, защото всичко ще се развие според плана ми по един или друг начин.
-Що за джедаи сте вие? -Запита съвсем неуместно Кайен, понеже самият той бе обучаван като сит и това поведение бе присъщо и за него.Бруталност и кроежи за власт се преплитаха в интригите които той създаваше, надявайки се след време те да го одведат до позицията на лорд на ситите.Виждайки обаче джедаите да се държат по-скоро като ситски лорд и подчинения му вместо като учител и ученик бе странно,неестествено и дори нелепо.Кайен Канаме видимо потрепери.
-Ще отговоря на въпроса ти само защото ме сърби езикът - подхвана Ивено с подчертано делови тон, който бе неприсъщ, както на ситуацията в която се намираха - така и на самият него.Всъщност въобще не му бе до обяснения, но реши да подходи по този начин понеже искаше да разбере по някакъв начин дали Крея имаше нещо общо със странните му сънища и ако имаше - то доколко бе замесена в тях.Това разбира се нямаше как да се подразбере от Кайен и той гледаше с изключително тъпо изражение, изражение което често се появяваше и на лицето на Ивено в многото ситоации в които бе твърдо решен да не възприема онова което му се говореше(най-често от учителите които го укоряваха заради поредната му шегичка) - И така, значи видиш ли, моя скъп учител не е като останалите учители в джедайският орден и в следствие на това - аз не съм като останалите ученици.Крея всъщност е една изключително маниполативна кучка, която чрез заговори и какво ли още не, се опитва да унищожи джедайския орден до последния човек или въобще каквато и да е форма на живот подвизаваща се под джедайски ранг. - тук падауана направи драматично движение и закри очите си с ръка сякаш бе засрамен от признанията които правеше.Както всяко негово движение и това не бе ей така за кеф.През полу отворените си пръсти той наблюдаваше реакцията на Крея и онова което видя се превърна в първото незначително доказателство от което се нуждаеше - тя се усмихваше.Той бе доволен. - И така тя ме откри - продължи той - едно хлапе което се противопоставяше на учителите си със своето нахално държание и непокорен нрав. Решаваща роля за решението и да ме приеме като свой ученик бе това, че тя забеляза потенцяла в мен.Тъмнината която изпълваше душата ми за нея бе като съкровище.Но да притежаваш силата в себе си и да знаеш как да я контролираш, са съвсем различни неща. - Ивено се изправи гордо. -Леле ще взема да напиша роман за себе си.Но да не се отклонявам от темата.Крея започна да ме обработва както тя си знаеше.Подтикваше ме да върша разни неща непристойни за един джедай.Аз се подчинявах и така си живеехме в разбирателство.Тя нито за миг не разклати вярванията ми в джедаите и това бе ключът към успеха и защото ако бях разбрал още в началото, сигорно щях да и се противопоставя.По-късно в развитието ми обаче, аз започнах да отгатвам намеренията и, но не и дадох повод да разбере за това.И така нейната амбиция се превърна в общи линии - в моя собствена цел, въпреки, че за сега не мисля да унищожавам джедаите.Крея отдавна бе вън от играта, като фактор за развитието ми, но не го знаеше - поне до сега.Аз бях господар на самият себе си и с това ролята на Крея като наставник се изчерпа. - Ивено се почеса по веждата, а Кайен използва кратката пауза на тази плеяда, понеже не бе сигорен колко още ще последва.
-Доста корумпирано малко учреждение сте си спретнали вие двамата. - и онази искрица на надеждата, че все пак ще запази живота си, се зароди в него.
-Ми к'во пък толкова.Нима ти не участваш в твои собствени "корумпирани учреждения" а?Задник такъв...
Кайен настръхна . -Какъв е този план за който говориш и каква е моята роля в него?
-Ролята ти е да ме заведеш при господаря си, а относно плана ми...е в зависимост от това как ще се развият нещата, може и да ти го споделя в бъдеще. - падауана долови напрегнатостта на сита и му хвърли подигравателна усмивка.
-И защо мислиш, че ще те отведа при господаря си? - поде Кайен -Да приемем, че го направя, как смяташ да се справиш с него?Той е Ситски лорд а ти дори не си още джедай.
-Ако бях джедай, сега ти щеше да си окован, а в бъдеще затворен и разпитван.Бъди благодарен че не съм!И признавам, че ще се нуждая от помощта ти за да изкопча информацията която ми трябва, а след това да го отстраня от пътя си. - Ивено изложи аргоментацията си и свали картите си пред сита, искаше на всяка цена да спечели доверието му.
Сега дойде ред на Кайен да прихне в подигравателен смях. -Нима си въобразяваш, че ще се обърна на лорда заради теб?Това вече е нахалство.
-Не искаш ли ти да станеш новия "лорд" още сега, вместо да чакаш дълги години, а може и въобще да не дочакаш. - Търпението на Ивено се изчерпваше. -Слушай друже - това си е бизнес предложение със гарантирана печалба, кво се чудиш кат' някой путка?Ти въобще сит ли си?Имаш два избора - да ми сътрудничиш и да спечелиш или да умреш безславно като другите двама. -Ивено вече бе казал всичко необходимо и чакаше отговора на сита. -Решавай!
-Приемам! - Сопна се Кайен.
-А така..... - плесна с ръце падауана. -А сега дами и господа, нека се отправим към пилотската кабина.Между другото ти езика ли си глътна? - подхвърли той в движение разминавайки се със Крея.
-Може и така да го кажеш, но сега не е времето да го разискваме.Изглежда не сгреших като приех тази мисия. -Крея изгледа отдалечаващия се Ивено, след това хвърли кратък поглед на Кайен(вървящ след него) и отново се усмихна лукаво.Протегна ръка и чрез Силата притегли меча си от пода, след което го закачи на колана и ги последва.Металната врата на мостика се затвори зад нея с плавно приплъзване и повалените асасини бяха изоставени там, заели вековните си гротескни пози.

глава четвърта
Ситски Лорд

Ивено заповяда на друида-хуманоид, който управляваше кораба - да напусне пилотската кабина и да си намери по-приятно занимание.Дроида роптаейки излезе в коридора силно озадачен, понеже "по-приятно" не му говореше нищо тъй като той нямаше чувства и за него всичко бе еднакво приятно или неприятно.По скоро му бе неприятно, защото не знаеше че някаде в металната му глава имаше повреда, която го караше да испитва недоволство от работата която му бе възложена и до колкото можеше да се определи - той бе до известна степен депресиран.Ивено знаеше това и страшно се забавляваше от коментарите на непокорство които получаваше ако дадеше пряка заповед на "тенекиената глава" чиито сериен номер бе СТР8.Ивено го кръсти Стрейт, което никак не се хареса на дроида и следователно падауана му остави точно това име.
-Искам само да ви осведомя господарю, че името ми е S-T-R-Eight(еС-Ти-аР-Ейт) и не ми е никак приятно да ме наричат по друг начин. - каза дроида и се самоизключи понеже нямаше по-приятно занимание в момента.
-Чаровник е не мислите ли? -падауана се настани зад пилотското кресло, като го врътна така, че да е с лице към другите двама.-Какъв е персонала който обслужва кораба ти Кайен?
-В момента се състои се само от бойни дроиди,останалите напуснаха кораба по някаква заръка на Лорда, единствените останали органични бяхме аз, двамата ми съперници и господарят ми.
-Той е ситски Лорд нали? -Падауана подпитваше ей така за да минава времето.
-Разбира се че ситски Лорд! -отвърна троснато Кайен. -Името му е Дарт Кимера и е едно от най-здравите копелета които познавам.
-Чувала съм за него, но информацията ми е крайно непълна. -намеси се Крея. -До колкото знам той е бивш джедай гардиан от академията на Корускант.Умението му да борави със меча е завидно, но се съмнявам в способността му да владее Силата, въпреки че Тъмната Страна е път който води към много умения.
-Хмм изглежда ми логично. -каза замислено Ивено.-От краткото проучване което направих относно мисията ни и храма на Илъм, разбрах че там се съхранява или се е съхранявал артефакт, който би привлякал интереса на всеки който предпочита меча пред Силата.-Падауана се умълча и заразглежда междугалактическата карта на таблото пред себе си.Точицата която представляваше техният космически кораб бе много близо до снежната планета Илъм.Те тъкмо бяха излезли от хиперпространството когато ненадейно бяха нападнати и след като едно плюс едно не прави три или което и да е друго число освем две, Ивено отгатна целта на ситския кръстосвач.
-От или Към Илъм пътува кораба ви? - по пътя на логиката падауана зададе най-удачния въпрос.
-Към. -Отвърна кратко Кайен.
-Жалко. -Заключи Ивено.
-Защо. -Попита на свой ред Кайен.
-Защото така! -Отряза го Ивено.
-Ти си един гаден келеш! -Обобщи Кайен с неприкрит гняв.
-Напълно си прав! -Усмихна му се дружески Ивено.
-И се гордееш с това? -Кайен реши да не му остава длъжен.
-И още как. -Ивено бе водил подобни битки и сметна, че ината му е на по-високо ниво от този на Кайен.
-Това няма да ви отведе до никаде. -прекъсна ги Крея, която започна да се изнервя.Един Ивено можеше да преглътне, но втори като него вече и идваше в повече. -Би ли ми разяснил плана си падауан, въпреки че отчасти се досещам.
-Бих.Поне дотолкова - доколкото ти трябва да знаеш, а колкото по-малко знаеш - толкова по-добре. -Ивено се наслади на уплетеното изречение, което състави и още по-твърдо реши някой ден да напише роман за себе си. -Преди това обаче имам още един въпрос към господин сита. - И той завъртя креслото си към Кайен поглеждайки го право в очите. -Ние загубихме връзка с Храма на Илъм, от това следва, че който и да сте испратили там си е свършил работата както трябва.Интересува ме обаче защо оня лош ситски Лорд горе в кораба ти е излязал от дупката си и е навлязал така дълбого в териториите на Републиката, знаейки че тя е гъчкана с джедаи.
-Мисля че вече знаеш отговора.-Кайен реши да настъпи Ивено по мазола. -Какъвто си ми умен и прочие...
-Такааа - прекъсна го безцеремонно падауана и въздъхна дълбоко. -Крея ти ще останеш на кораба и ще се върнеш на Дантуин.Както вече си се досетила, аз няма да се върна с теб.Ако все още имаш амбицията да осъществиш пъклените си кроежи, ще направиш така че джедаите да не се усъмнят в мен.Това ще е един от козовете, които ще използвам по-късно.
-Много добре падауан.Мисля, че сега Силата ти предостави възможност да скъсаш връзките си с джедаите окончателно и да поемеш по свой собствен път. -Крея бе доволна.В края на краищата хлапето оправда донякаде очакванията и.Щеше и се да го наглежда още известно време, но знаеше, че Ивено не би приел, а и надали щеше да му се отдаде по-удобна възможност от сегашната.
-Съветвам те да кажеш, че мисията е била провал, а също така и че в храма ни е била устроена засада, където сме попаднали в плен.После ще стъкмиш някаква история за това, че сме се били храбро, но пенеже аз съм доста млад - съм паднал посечен, а ти едва си се измъкнала с тази неприятна рана на рамото.И най-важното което се сещам в момента е следното -трбва да изясниш това, че Храма е бил разрушен от потоците Сила която е вилняла докато е траела битката ни.Така ще изключим повторна визита на Илъм от джедаите.От голямо значение е да кажеш, че е имало и асасини, които са се измъкнали.Вземи единия от мечовете на мъртвите сити и го предостави на съвета, като доказателство, че лично си убила Дарт Кимера.Това е.-Ивено каза каквото бе нужно да се знае от учителя му.Той не се и съмняваше в това, че Крея ще стъкми правдоподобна история, но реши да се подсигори предварително.
-Е падауан мисля, че дойде време да скъсаме връзките си на учител и ученик, поне за сега. - каза Крея и сякаш за миг - сълзи блеснаха в очите и, но ивено я познаваше прекалено добре и реши да пренебрегне зрението си.
-Мда, надявам се че не очакваш да го отпразнуваме нали? -сега му предстоеше да се срещне със ситския лорд горе в кораба. -А да, за малко да забравя.Взимам тенекиения депресант с мен.За нищо на света не бих се лишил от безценните му коментари. -Ивено се изправи и погледна Крея. -Не мислиш ли, че ще стане чудесен герой в романа, който възнамерявам да напиша след време.
Сериозното изражение на Крея го раздразни.Абе тая жена никакво чувство за хумор ли нямаше? -Както и да е. -наруши неловкото мълчание той. -Стой спокойно докато изключим притеглящия лъч на кръстосвача.
-А защо да не дойда и аз? - обидено попита Крея.
-Защото така!
Ивено направи знак на Кайен и той излезе от пилотската кабина, като добро момче без да се съпротивлява.Кайен от своя страна не се възпротиви на директната заповед понеже усети, че Ивено иска да се сбогува с учителя си.Кайен дълбоко се лъжеше, защото онова което възпря Ивено не бе тъпото сантиментално чувство което провокираше едно сбогуване.Не.Ивено имаше един последн въпрос като ученик към своя учител.
-Крея, имаше ли нещо общо със сънищата ми?
-Само с последния.Ония в който нищо не сънува. -Крея за пореден път се усмихна.
Значи Ивено не се бе излъгал за онзи глас в съзнанието му.Това обаче още по-вече го успокои, понеже вече знаеше, че онези видения бяха пратеници на Силата, а не на покварения му очител.
-Ми т'ва е скъпа.....до скоро. -И той излезе оставяйки Крея сама с мислите си.

***

Хангарът на ситския кръстосвач бе доста огромен или поне така му се струваше на Ивено.Всъщност това бе първият път в който виждаше по-отблизо боен кораб и изумлението му бе напълно разбираемо.
"Спароу" бе поне стотина пъти по-малък от кръстосвача, което на свой ред значеше,че кръстосвача е поне
стотина пъти по-голям.Хангара представляваше едно огромно,кухо,правоъгално помещение, облицовано със синьо-сива стомана и снабдено с Една голяма врата(в момента магнетично затворена) - служеща за вход или изход на совалките(в зависимост в какъв курс се движеха) и един малък портал - служещ за вход към вътрешността на кръстосвача.Совалки в хангара обаче нямаше, освем една, която бе прикрита зад един контейнер и никой освен робота не я забеляза.Единствените други присъствящи бяха Ивено,Кайен,Стрейт(Дроида депресант, който в момента гледаше "тъпо" в посоката на другата совалка),Малкия търговски кораб,няколко безцелно разпръснати метални кутии нагъчкани с какви ли не резервни части и няколко отпадачни контейнера претъпкани с вонящи на засъхнало масло и застояло - боклуци.Момчетата(охотно) и дроида(с престорена въздишка на погнуса) се оправиха към вътрешния портал.Ивено се очуди от факта, че никой не си направи труда ги посрещне - пък било то приятелски или с насочени към тях бластери.
-Ей позьорче, сега на къде? -Запита Ивено(който още не бе преглътнал приликата си със сита), когато бяха в съседното на хангара помещение, което бе доста по-малко, но все така празно.
-Зависи какво си решил да правиш най-напред. -Отвърна дръзко Кайен. -И само за портокола да отбележа, че "позьорчето" си ти. -Сега във вътрешността на собствения му кораб сита се чувстваше на своя територия и след като бе уверен в уменията си - не сметна за необходимо да продължава да играе ролята на покорен слуга.
-Изглежда си твърдо решен да се разделиш с някой крайник? -Заяде се Ивено.
-Когато решиш можеш да се пробваш. -оповести Кайен.
-Дали пък да не се пробвам сега? -попита Ивено активирайки меча си.
-Не бих се усмелил да те разочаровам. -отвърна му Кайен и аленото острие изкочи от дръжката - удобно легнала в ръката му.
-Не изпитвам никакво удоволствие от това, но програмите ми ме задължават да ви оповестя, че загубата на крайник е крайно неприятно нещо при дроидите и още по-неприятно и дори болезнено при органичните. - намеси се Стрейт със монотонното боботене на електронния си глас. -Може ли вече да се самоизключа? -запита той. -Чувствам се крайно подтиснат и нищожен в този неприветлив кораб.
Тази намеса на Стрейт, уталожи напрежението между двете момчета и той без да иска или да знае предотврати едно кърваво представление,макар че ако знаеше - той не би се намесил защото повредата във главния му терминал(главата) се влоши и сега освен депресиран - стана и леко кръвожаден(дотолкова - доколкото това бе възможно за един обикновен дроид).
-Ах този Стрейт - поде Ивено -бъди му благодарен Кайо, щот' тъкмо щях да ти спукам гъза от бой!
-Името ми е Кайен, как въобще си оцелял с такава къса памет?Или пък си просто изключително тъп?
-Идея си нямаш колко си прав.
-За второто ли?
-За третото.
-Че аз не съм споменавал трети вариант.
-Ми точно затова го казвам.
-Вариант номер три е, че си олигофрен!
-Тогава четвъртото...
-Ох зарежи!
-ОК.
В този момент в повредения корпус на дроида се зароди една гениална(според него самия)идея.От този момент на сетне робота си възложи задачата да записва всяка свада - физическа или устна - между двете момчета.
В същия този момент Ивено си каза, че ще трябва да преглътне характера на новия си "приятел" в името на успеха на плана си.
В същия този момент в главата на Кайен се зароди идеята, да помогне на новия си "приятел" да стигне до господаря си и да прецени на момента на кой си струва да помогне.В края на краищата да играеш и за двата отбора бе най-добрия(според него) вариант.
Бе един наистина дълъг и изпълнен с идеи момент.
Следващия момент обаче настъпи изпълнен с действия.Кайен зави на дясно, Ивено зави на ляво, а Стрейт остана неподвижен.
-К'во правиш бе?! - извикаха единогласно един на друг момчетата.След това единогласно отговориха и гласовете им се преплетоха в следствие на което никой не разбра какво казва другия.
-О'кей, 'айде сега кажи какво правиш? -въздъхна Ивено.
-Отивам към контролната зала да изключа притеглящия лъч!Ми ти?!
-Отивам към мостика да пречукам шефа ти!
-Аха...ъм, такова - подхвана Кайен и закрачи към Ивено - тогава пътя е на ляво, последвай ме.
-Верно ли? -вметна ядно Ивено и закрачи подир сита. -Ей Стрейт, побързай иначе те оставям тук! - провикна се през рамо той.
-О, ами добре и без това нямам желание да те следвам. - отвърна безразлично дроида.
-Ако не тръгнеш веднага, няма да можеш да следваш който и да било - тенекийо!
-Че защо да не мога? - обидено попита робота.
-Защото ш'ти отсека и четирите крайника, а както каза по-рано - това е крайно неприятно за един дроид.-кротко отвърна падауана.
-Идвам господарю. - изчурулика Стрейт и се затътри тромаво след Ивено, като изключително убедително се правеше на куц, какъвто всъщност не беше.

***

Мостикът бе потънал в мрак.Панорамният екран на кръстосвача, разкриваше секващата дъха гледка на мастилено синята бездна - осеяна с безброй светли петънца.Единственото живо същество в помещението бе висок мъж облечен изцяло в черно.Мъжът стоеше на метър разтояние от дебелия прозорец и се взираше в датапада в ръката си.Най-сетне я откри - Илъм.И онова, което го чакаше там бе ключът към абсолютната му доминация.Мъжът усети нечие присъствие и се извърна към входа няколко секунди преди преди металната врата да се отвори.Слаба светлина се разля в арката на вратата и разсея отчасти мракът погълнал мостика."Предателство." помисли си мъжът и впери поглед в единия от двата силоета стоящи в правоъгълникът от светлина.
-Моля заповядайте. - подкани мъжът и протегна ръка в жест.Постоя така няколко мига и спусна ръката си, а вратата мигновено се затвори и прещракна предупредително.
-Така, -каза мъжът -няма да правя прибързани заключения ученико. - съобщи той. -Давам ти възможност да обясниш.
-Аха колко великодушно - долетя отговор от мрака завърнал се в помещението.Момчето протегна ръка и активира осветлението.Гледката бе безрадостна и подтискаща.Сиво-сини метални стени.Четвъртито помещение.Един огромен правоъгълник с голям панорамен екран - от стена до стена.Пет стъпала в средата на правоъгалника се изкачваха на половин метър височина и се сливаха с платформа широка три метра простираща се по цялата дължина на залата-перпендикулярно на панорамния прозорец.От двете страни на платформата бяха наредени симетрично компютърни терминали, а над тях се бяха надвесили дроиди - занимаващи се с управлението на кораба.До терминалите можеше да се достигне чрез стъпала раположени в двата края на помещението - спускащи се на половин метър.Така се създаваше впечатлението, че стоящия на платформата се извисява над останалите простосмъртни(в случая не бяха простосмъртни а дроиди).Е?-подкани мъжът в черно.
-Ами...подхвана Кайен, объркан.
-Слушай лорде или к'ъвто ще да си там.Аз и товйто протеже сме тук, за да ти сритаме задника - така,че нападай или се самоубивай!-Намеси се Ивено загубил търпение от цялата тази тягостна обстановка.
-Така ли? - изненада се престорено лорда. -А ти си? -попита той и отметна качулката си.
-Пфф -прихна Ивено във внезапен пристъп на смях. -Аз съм някой доста по-красив от теб.
-Отлично. - усмихна се мъжът със тънка пронизваща усмивка.Косата му бе дълга и черна - падаща свободно върху лицето и раменете му.Не по-вече от четиридесет годишен.В отлична форма, както си личеше по здравата му фигура и широките рамене.По-скоро бе човек, но кожата му бе с пепеляво-сив цвят-рязко контрастиращ на очите му.Зениците му бяха като процепи - вертикално разположени и черни.Ирисът бе бял обграден от алено червено.Тези вледеняващи дъхът очи се впиха жадно в Ивено,без да мигат,без да трепват,без да издават и следа от каквато и да било емоция.-Много интересно. - продължи той с тон недвусмислено гласящ, че след малко ще се лее кръв. -Какво си ми довел ученико?Един джедай?Поне съдейки по облеклото е джедай.Съдейки по държанието и конструкцията на светлинният му меч - бих казал джедай-гардиън.Съдейки по погледа и аурата му - по-скоро един бивш джедай-гардиън.Едно момче, очевидно на същата възраст като теб.Едно момче на което му е омръзнало от вечните критики на джедаите.Едно момче с непокорен характер и завидни умения в Силата.Едно момче белязано със знака на Ситски Лорд.Кой обаче е лорда - се чудя? - тънката резка-представляваща усмивка се разтегна още по-вече.-Е?Познах ли млади момко?
-Абе пич ти да не би да си сръбнал малко по-вече джума джус? -пощегува се Ивено, но вътрешно бе потресен.Без да го е виждал никога, мъжът му направи изключително точен анализ.Падауана си отбеляза на ум, че с този тип шега не бива.Казаното от него разкриваше изключителен умствен потенцял, а там където имаше такъв, най-вероятно се криеха и завидни умения-умения да разкодира и най-малките детайли.
-Ах, все едно слушам моят собствен ученик, но къде са ми обноските?! -възкликна престорено мъжът. -Добре дошъл на борда на "Предатор" скъпи ми джедай,името ми е Дарт Кимера.Имаш думата ми, че ще направя всичко по силите си, за да се насладиш максимално на престоя си тук.
-Ауу колко съм потресен. - възкликна на свой ред Ивено.Самочувствието му се бе въвзвърнало и сега с хладна преценка анализираше всичко наоколо себе си, включително и поведението на Кайен.Добре.Кайен бе настроил сетивата си на бойна готовност.Ивено направи същото.
-Е това вече не е много приятно, драги ми джедай и ти ученико. - вдигна предопредително пръста си ситския лорд.Гравитацията в залата сякаш се увеличи и момчетата усетиха върху себе си изключителен натиск.Кайен потрепна, но Ивено не помръдна.Кимера свали показалеца си и всичко се върна по старо му. -Впечатляващо джедай.А сега... - показалеца му сочеше напред и една мълния се стрелна към Ивено, който със хоризонтално сечащо движение на ръката си я отби с лекота и порази един от дроидите. -Да,да хмм.-продължи лорда. -Имаш умения признавам, и при това с голи ръце отби мълнията ми?Ти си едно страховито момче знаеш ли?Но моля нека продължим.
-Хей!! - сопна се ядовито Ивено - Защо само мен?Ами господин Сита до мен?
-О не се притеснявай с него съм го правил до втръсване. - избълва въодошевено дарт Кимера. -По-интересно ми е на какво ниво е един млад потенцял сред джедаите.И така...лорда протегна ръката си напред и Ивено усети как около вратът му се затяга невидима хватка - като менгеме.Миг по-късно той се издигна от земята и остана да виси на няколко инча във въздуха вперил невярващ поглед във Ситския Лорд.
-Ама ти верно ли? - изпухтя той и протегна ръката си напред освобождавайки залп от Сила, който порази Кимера с такава мощ, че го залепи за панорамния прозорец.
Ивено се приземи леко на краката си карайки думата "фукльо" да се зарее в съзнанието на Кайен.
Лорда изостри сетивата си.Нищо.Не успяваше да долови дори приблизително на какво ниво е Силата в стоящия отсреща джедай.Улавяше само огромната и концетрация.Бе се подвел, мислейки че е просто хлапак с голяма уста и нереална преценка.Сега обаче се увери че е един хлапак с голяма уста и доста добра преценка, както и способността да прикрива присъствието на Силата в него.Никой от неговите ученици не бе постигал такъв успех срещу него.Копнежът изпълни черното съзнание на лорда.Копнежат да притежава този млад джедай.Да го обучи и ошлайфа както той си знаеше.
-Как ти е името джедай? -Изсъска лорда.Времето за игра беше приключило.Лъжливата учтивост в гласът му се бе стопила и бе заменена от подчертана заповедност.Той щеше да убие Кайен, който го предаде и да пречупи другия хлапак.Щеше да го накара да приеме Тъмната Сила и да се превърне в негов последовател.
-Ивено Саня! - каза гордо момчето,виждайки промяната в лорда на сит. -И не съм джедай а все още падауан.Това обаче е формалност, но нека ти кажа нещо "лорде".Надникнах в съзнанието ти.О да!Видях желанията които те изгарят.Да ме пречупиш?Как?Аз използвам Тъмната Сила още откакто навърших тринадесет.Единственият господар, който следвам съм самият аз.Видях и амбицията ти и ти казвам, че не струва нищо пред моята! -Лицето на Ивено се изкриви в злобна гримаса.Веждите му бяха сбръчкани - очите вперени в сита насреща му.Протегна дясната си ръка на страни,мечът излетя от колана му, активирайки се още във въздуха и легна удобно в отворената длан.-Онова, което искаш - ще бъде мое!
Сигналът беше даден.Двубоят започна.Ивено се приведе напред и се засили към лорда.Още не петата си крачка обаче изчезна и миг по-късно се материализира зад гърба на противника си игнорирайки напълно делящото ги разтояние от тридесетина метра.Замахна с меча, но бе париран.Рефлексите на лорда бяха първокласни.Нямаше спор щеше да има нужда от Кайен.Сякаш отгатнал мислите му Кайен също се бе засилил към господаря си.Две три секунди докато Кайен тичаше - Кимера и Ивено се гледаха - вклинчили се чрез мечовете си.Кайен замахна към гърба на лорда, но и неговия удар бе париран от втори меч изникнал от нищото и активирал се в последния момент преди острието на Кайен да се впие в плътта на Кимера.Залп от невидима енергия се взриви около Лорда и изтласка двете момчета на няколко метра от себе си.Бавно се извъртя и хвана въсящия във въздуха втори меч за дръжката.
-Невероятно. - каза той. -Малък скок през пространството.Бях чувал само за подобен вид умение.И все пак.Чрез Силата успяваш да сътвориш пълна дематериализация върху цялото си тяло и за части от секундата да пропатуваш разстоянието помежду ни след което да осъществиш материализация на точно определено място. - Кимера се задъхваше от ентосиазъм.Още по-вече желаеше падауана, но сега желаеше и способностите му. -Наистина това противоречи на всякаква логика и на по-вечето от физичните закони, но все пак нали точно това е Силата.Но да можеш да я генерираш с такава точност и то на такава възраст.Уникално.
-Тъмната Страна е път който може да доведе до много способности, някой от които се смятат за свръхестествени. - каза мъдро Ивено. -'Що си толкова шокиран?Нима не вярваш във собствените ви притчи и истории за Ситски Лордове постигнали какво ли не - противоречащо на физичните закони?И все пак да!Наистина съм уникален.
Ивено вдигна оборота и отприщи още по-голям поток от Силата.Беше твърдо решен да шокира Лорда колкото се може по-вече.Започна една наистина накъсана битка.Ивено ту изчезваше ту се появяваше и нанасяше бързи удари.Някой от тях имаха успех, но засягаха не толкова важни части от тялото на Кимера.Ситския Лорд се биеше като обезумял, осъзнал огромния потенцял на момчето и трудността която му създаваше това умение.Наистина бе изпаднал в глуха защита и само благодарение на собствениети фехтовачни умения успяваше да удържи на все по-дръзките и бързи набези на джедая.Ивено бе като луд - харесваше му да се появява и изчезва и да обърква опонента си.
Кайен на свой ред в началото бе втрещен. Не искаше да повярва на очите си.Малко след третата си атака той се отказа и седна на пода наблюдавайки от страни бойният стил на новият си съюзник."Как го прави по-дяволите?!" мислеше си той и наблюдаваше.Не след дълго очите му свикнаха с бързината на Ивено.Той настрои сетивата си и започна да поглъща видяното, трупайки го като опит в самия себе си. После бързо преглеждаше в съзнанието си с помощща на Силата, за да види какво са фиксирали очите а умът е пропуснал.Нямаше съмнение - Ивено наистина скачаше през свои собствени пространствени канали и го правеше все едно има лост за свръх светлинна скорост.СКОРОСТ!!!"Това е!" каза си Кайен и впрегна цялата Сила която притежаваше за един единствен опит.
Ивено се материализира за пореден път и проряза брдрото на Кимера, който отскочи назад и превъртайки се във въздуха пусна залп мълнии ,които момчето парира с меча си.И двамата бяха задъхани.И двамата бяха призовали Силата да направлява ръцете им в битката със мечовете.Ивено я бе използвал и за своите "скоци" през пространството.Имаше лека,но неприятна рана на лакътя си, която затрудняваше движенито на дясната му ръка.прехвърли меча в лявата и погледна към стоящия на пода Кайен.
-Ей благодаря за помощ... - не довърши.Кайен изчезна за миг от погледа му появи се до Кимера и със отвесно движение направи дълга прорязна рана започваща от врата и стигаща до кръста на лорда.Изненадан и замаян Дарт Кимера свали за миг гарда си.
-ГРЕШКА ЛОРДЕ!! - извика Ивено и със сетни сили направи последният си скок.Материализирайки се до Кайен той довърши започнатото и със хоризонтално движение разполови тялото на противника си.Това бе края на Дарт Кимера - Лорд на Сит.

Ти ли го написа?

dark_dante написа:: Ти ли го написа?

Да, аз му помагах Very Happy

и фика е още в процес на сътворяване....бая има още до края Laughing

Намери някой да ти го proofread-не, после промени имената обратно на латиница и си готов.

» Star Wars The Force Unleashed: Ultimate Sith Edition
» Star Wars Jedi Knight II : Jedi Outcast
» Star Wars : Jedi Knight II Jedi Academy