Специална тема за Ивой, Тонито и Брото...

си вървял и си мислил за следващата среща с братси.Едиствено той от тримата искал смърта на Неро за това което причинил с бащаим.
Във същия миг чул жески писак идващ от църквата в края на уличката.Той се засилил влязал вътре и видял 5 рицари наредени в кръг с бели дрехи и бели мечове да държат едно момиче вързано тогава той им извикал
-Какво си мислите, че правите?- В този миг те се обърнали.Ciel изненадано рекал
-Какво подяволите! Кои сте вие?
очите им светели ярко червено тогава сички се засилили към него...
-Еи-еи каде се разбързахте! Да не би да закаснявате за някаде ?.....както и да е ще ви пишат оцъствия.
Тогава Ciel отскочил от земята преземил се право върху раменете на единия захванал го здраво с краката си за шията и му извил главата на опаки.Веднага отскочи назад и удари земята с демоничната си рака от земята искочили огнени шипове но тайствените рицари избягнаха шиповете Ciel спипа с раката си едния за главата и почна да го удря в земята.Другите трима рицари се засилиха към него Ciel извади меча си и го хвърли по тях меча се заби право във сарцето на един от рицарите а Ciel с огнен юмрук размаза главата на другия на стената последния успя да избяга.Ciel погледна момичето и се приближи до нея и я попита...
-Кои бяха тези утрепки?-тя му рече-Знае се само, че са хората на...на някакъв си владетел Neradas
-Neradas казваш а ? Да мисля, че се досещам за кого става на вапрос.Добре сладурче трябва да вървя до нови срещи.
-Чакай как ти е името ?-попита тя
-Ciel !
-Аригато Ciel-се провикна момичето
Тогава Ciel се запъти към Данте.Който през това време...

новият ми герои + skull crusher & ebony

Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 The_re11

....се луташе просташки из тесните улички и алеи.
-Каде беше по дяволите-изруга той-сигорен съм че го видях някаде тук.
-Загуби ли се сладур-дочу леден женски глас нейде зад гарбът си.
-Ами да предположим че съм-започна той-ти не ми приличаш на типа хора,
които идват просто да подадат ръка ей така от добра воля.
-Правилно чернокоско моите услуги не са безплатни.-каза женският глас и в този момент се материализира строен женски силует.
-Красиво-каза Данте и се усмихна.
Жената беше с мургав цвят на кожата и с тъмни като нощта очи.Съблазнителната и фигура беше подчертана още по-силно от
белите и кожени дрехи които бяха прилепнали плътно към всеки един детайл оттялото и.А косата и - тя беше със снежно бял цвят.
-Как ти е името красавец-запита тя.
-Името е Данте скъпа и те съветвам да го запомниш.
-Данте а?-изненада се тя-също като него,нищо чудно че те харесва толкова много.
-Хей хей кой е този него и да знаеш че не си падам по мъже.-възпротиви се брото-А сега ме извини,но съм по средата на нещо и ти
ме прекъсваш.
-Искаш силата нали......аххх дааа прошепна тя-искаш демонската сила.Но с каква цел,ако мога да попитам.
-Реално погледнато ти току що попита така че да търся демонската сила и искам да я исползвам за собствени цели.
-Като например-подкани го тя.
-Като например не е твоя работа-сряза я Данте обърна и гръб и продължи,но още не бепе направил и две крачки,когато нещо
странно се случи и той се закова на място.
В главата му отново оттекваше тайнственият глас "Пробуди се"
-Какво-прошепна той и се обърна точно в последния момент за да види умопомрачителната гледка.
Жената се бе издигнала на един метър от земята и плавно се носеше към него като описваше кръгови движения.Около нея като воал
се разтилаше бяла полупрозрачна светлина.Тя се приближаваше все по-близо и по-близо....
Данте се опита да се махне от пътя и, но краката му отказаха да се подчинят.А тя се приближаваше плавно
и по-близо докато накрая ги деляха само няколко сантиметра.
-Името ми е Кагейоши - каза жената и целуна Данте по бузата - аз съм твоето цвете.
След което силна светлина обля Данте а жената исчезна оставяйки воалното си сияние,в този момент Данте протегна ръка и то се сля с неговата
собствена ослепителна бяла светлина.Черната му одежда се разгърна,черната му коса се развя,белият му елек се изду от поривите
на силният вятър. Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 L_c6f79863f62a87b02596f55552605e3f

Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 L_c6f79863f62a87b02596f55552605e3f

-Значи това е силата а?каза Данте и се усмихна.
-Да приятелю не е ли опияняваща.-просъска глас нейде от високото.-Усещаш ли мощта и не искаш ли да я контролираш напълно и без граници.
-Неро-прошепна Данте.-Идеална възможност за мен.
-Възможност ли за какво.-каза Неро и се приземи на краката си.
-За това-засмя се Данте.

"РАЗЦЪФТИ СЕНБОНЗАКУРА КАГЕЙОШИ"
Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 L_4f3e089cba01293f6e6a02ac39cb6099

Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 L_4f3e089cba01293f6e6a02ac39cb6099

-Какво ще кажеш искаш ли още един рунд Неро,само че този път и аз имам демонски сили.
Нека веселбата започне-каза Данте допря меча до главата си и започна да изрича странно заклинание.
Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 L_ee3750f4ef2d07d962fe3958fcd2c6f5

Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 L_ee3750f4ef2d07d962fe3958fcd2c6f5

Така, ето го и моя герой на какво изглежда, скийте ^^
Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 Neroxdkl2

Моята картинка е малка пък. Да ви е тъпо! :p
Неро наблюдаваше как Данте изрича своето заклинание. Когато се приземи то бе свършило. Последва секунда мълчание. Брото отвори бавно очи - в тях се бе появило сияние което преди отсъстваше.
-Най-накрая прогледна... - рече Неро.
На лицето му изгря онази извратена усмивка.
-Най-накрая проумя...
Данте започна да диша тежко, но усмивката остана на лицето му. Внезапно той протегна цялото си тяло и нададе вик. Неро наблюдаваше как тялото му се променя. Когато Брото се отпусна той беше в новия си облик - демон с червени очи,черната му коса бе станала бяла, черната му дреха заметната с бял елек сега бе станала алено червена,а елекът вишнев.
-Най-накрая... Се пробуди...
-Да... - рече той все още задъхано. - Трябва да кажа, че съм ти благодарен... За това което направи за мен...
Неро се изсмя доволно. Извади бавно Кеноичи от кубура му и отпусна ръката си така че острието да се опре в земята.
-Нека започнем тогава. - прошепна Неро, но въпреки това Данте го чу сякаш говореше нормално.
Двамата вдигнаха мечовете си бавно и допряха върховете на остриетата им един в друг.
-ААААА!!! - чу се вик леко встрани.
За разлика от Неро, Данте се обърна и се учуди от засиления, извадил меча си Ciel бягащ към тях. Сякаш за частици от секундата Ciel вече беше на близко разстояние и преди Данте да има време да каже каквото и да е той замахна към главата на Неро. Той на свой ред просто вдигна меча си нагоре, пое удара, отклони го настрани и след това удари острието на Ciel. Удара бе толкова мощен, че той изтърва меча си и отстъпи две крачки назад. Едва тогава Неро обърна погледа си към брат му.
-Ciel... - рече той. - Още е рано за нашият двубой.
-Нареди се опашката, хлапе. - рече раздразнено Данте.
Но Ciel имаше друго на ум...

-Какво има Данте? Нещо си се променил а ? подяволите какво е стнало с теб ?
Ciel се чудил какво става с Данте и ядосано му казал
-Много зе да заприличваш на братми. Да не би да си решил да последваш стъпките му?
Данте го погледнал с кърваво червени си очи без да обели и дума.Ciel бил шокиран Shocked

- Аха ясно -промарморил и си вдигнал раката на горе меча му сам дошъл в раката.Той погледнал Неро и Данте и им казал
-Сажелявам но тук ще се ле е кръв.
Ciel забил меча в земята и се отласнал от него към Данте с двата крака на пред.Данте се отместил със скороста на светлината.Ciel се обърнал и го видял зад него-Какво подяволите стана?
Данте му отговорил...

-Съжалявам Циел,но моето пътуване тепърва започва.-Каза Данте и исчезна.
Циел се заоглежда очудено, превъртя се във въздуха и се приземи на няколко метра от Неро.В този момент Данте се появи от другата му страна.
-Разбирам-Процеди Циел-и ти си се превърнал в пионка на брат ми.
-Пионка-каза Данте и направи очудена гримаса-не Циел по-скоро съюзник.
-А какво стана с думата която даде ,че в каквото и да се превърнеш винаги ще си си ти "Брото".-каза Циел и целият затрепери от гняв.
-Ами това няма как да се промени хлапе - аз съм си аз - отвърна Данте със спокоен тон-само че моята цел се промени-Имам нужда от по-вече сила.
Неро стоеше леко шокиран,но по никакъв начин не се намеси в разговора между другите двама.
-Предател-изрева Циел ,нагъна ръкава си и се засили към Данте,а той от своя страна плавно вдигна меча си и промълви със затворени очи.
-"Гетсуга Теншоу"-в следващия миг острието му се распръсна на хиляди малки цветчета които полетяха и обградиха Циел,който остана шокиран.
-Какво по дяволите е това Данте.С какви сили си се забъркал.
-Това хлапе е едно от качествата на новата ми сила и те съветвам да не мърдаш много много защото.....Данте не довърши думите си а само леко мръдна показалеца си,след което се случи нещо шокиращо.Едно от цветчетата леко докосна Циел по бузата след което исчезна.От докоснатото място шурна прясна струя кръв.
Данте свали меча си,цветчетата исчезнаха и острието му зарастна отново.
-Търси силата хлапе-силата с която ще си способен да се опълчиш против всички които стоят на пътя ти.-След тези думи той прибра меча в калъфа си.
-А сега Неро-покажи ми тъмните си тайни.....

Неро не каза нищо докато Бленд не се появи тогава Неро ре4е
-о4аквахме те
-А о4аква ли да ти с4упя носа?-изрева Бленд
-Хлапе неможеш нямаш силите-ре4е брото
-Ще видим това-Страховито викна Бленд,след което извади skull crusher брото се у4уди като видя прелива6тите сини и 4ервени през ме4а светкавици и ре4е
-Впе4етляващо но пак нямаш силите да победиш само 6те се пре4каш!
-Така ли?- каза Бленд и о4ите му станаха 4ервени ме41т му заблестя от него излезе демон които предпазваше Бленд.

Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 The_de10

Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 The_de10

-Данте отдръпни се!ако неискаш да си отидеш с Неро!-изрева Бленд
след което замахна с ме4а и демонът над него направи същото.Данте отско4и и Неро пое удара отско4и назад и се превърна в демон и каза
-Ще играем така хъх?
Ско4и да удари Бленд но тои беше зад него бутна го леко и тои се заби в едни руини
-Какво?????извикаха в един глас вси4ки
след което Бленд наелектризира ме4а си замахна направи вълна от светкавици а демона хвърли ме4а си по Неро Неро се заби от светкавиците в една скала след което ме4ът на демона над бленд се заби в гърдите му и тои увисна
Тогава брото извика демона си след което Циел ско4и и др1пна Бленд с огнената си ръка след кеото Неро дръпна брото и те из4езнаха.
-Трябва да намеря силите си-ре4е задъхано Бленд...........

Ciel го погледна-споко пич ще ги намерим и тогава няма да има прошка за предателството им.А сега да се прибираме имам малко информация трябва да ти я споделя хайде ставай за да нете дигам със едно мое движение наречено "Хилядолетна болка".
-За каква информация говориш Ciel?-Попитал Бленд
-ще ти я кажа довечера в бара.-отговорил му Ciel
Тръгнали към тяхното гратче.До къто си вървели Бленд попитал Ciel
-Знаеш ли какво е станало с Данте?
- Не точно но знам, че това вече не този Данте когото познавахме.-отговорил му замислено Ciel
-Какво се случи преди да дойта ?-Бленд го попита
-Преди да се поява-отговори Ciel-ги наблюдавах от покрива на една къща това което видях беше-погледна небето Ciel-как Данте се превърна в някакво исчадие от ада след това допря меча до главата си и изрече някаква клетва претполагам за вярност към Неро тогава добпяха върховете на мечовете си....и това беше след това се появих аз-отговори Ciel.
Бленд се замисли отвърна-как можа и Данте да остави одбора?
-Ciel се засмя-Да като се имаше в предвид, че бяхме като фантастичната четворка Very Happy

...
а сега сме просто Батман и Робин.Нали така Бленд?
Бленд се замисли и рече-Чакай малко а кой е Батман от нас?
Ciel без да мисли много отговри-Ем аз съм понеже съм по голям нали така? Cool

тогава Ciel се обърнал и погледнал бленд да си клати главата на ляво и дясно.
- Evil or Very Mad

Не немисля така! с този кустюм аз по приличам на Батман затова аз ще съм.Разбрахме се нали ?
Ciel се наведи погледна го и му рече -Каза ли нещо ?
Бленд се вбеси и така двамата спорили кой ще е Батман чак до гратчето им.
През това време Неро и Данте......

... В едно заведение наречено "Деветия Кръг" и провеждаха оживена дискусия в човешките си форми.
-Не, бро, сервитьорката ми изглежда... Безинтересна... - рече Неро.
-Как може така да говориш?! - учуди се Данте. - Виж какви крака има само...
-Можеш да имаш всяка една на този свят... - Би ли се ограничил само с нея?
-You make sense... - Данте реши да изпробва английския си.
-I make sense? - Неро повдигна лявата си вежда. - I make ALL the sense...
Данте се изсмя злобно.
-Мда, можеш да го кажеш пак! - съгласи се той.
Неро се огледа.
-Виждаш ли тези хора? - рече.
Данте също се огледа. Виждаха се всякакви - носещи пентаграми, облечени в черни кожени дрехи и гримове...
-Мислят си, че разбират нещо за Ада. - отвърна му той.
-Именно. Те не заслужават да живеят. - рече и се изправи бавно.
-Сервитьорката... - провикна се той и красивата, облечена единствено в кожено бельо се озова на повиквнето веднага.
-Кажи, сладурче... - рече тя вървейки и се залепи за него. Погали лицето му, но както дясната му ръка, така и изражението му бе ледено. Той облиза устни. Вдигна ръката си и също погали лицето й. Тя обаче странно защо не усети хладината му. Той хвана главата й отзад и приближи лицето й до неговото. Обърна го леко и я облиза от вратът до челото. Момиче дишаше тежко и очевидно бе изключително възбудена. После Неро бутна главата й назад и погали носа й с показалеца на ледената му ръка. Момичето затвори очи и се разтрепери цялата. Демонът спря за секунда и дръпна пръста си назад с пет сантиметра. Момичето отвори очи.
-Не спирай, моля те... - рече тя задъхано.
Хората в заведението станаха от масите си и се приближиха до тях. Внезапно показалеца на Неро одължи и мина през главата на момичето. След като се върна в нормалното си положение красивата сервитьорка се просна на пода. Хората се отдръпнаха с няколко крачки. Неро постоя така няколко секунди. След това протегна пръстите си рязко напред. Пред него се появиха пет ледени копия и след като той махна с ръка напред, те се изтреляха. Всяко едно от копията удари различна цел. Труповете валяха, а Данте просто седеше и гледаше... И се наслаждаше на гледката. Паническите викове на хората, опитващи се да избягат от демона го накараха да се засмее по извратен начин. Когато Неро бе приключил със заколението той се намести обратно на мястото си и погледна доволният Данте.
-Неро, кажи ми нещо...
-Какво? - зачуди се.
-Как така Бленд ти нанесе толкова поражения, при положение че имаш такава сила?
Неро се изсмя.
-Просто не ми се занимаваше с този хлапак... - рече той. - Още не се е пробудил...
-Ясно... - Данте кимна. - Какво ще правим сега?
-Така... - начена Неро. - Освен Кеноичи има и друг могъщ меч - Мономару. Остриетата се водят братя. От теб искам да го намериш и да го дадеш на Ciel. Тогава той ще се пробуди.
-Хм... - зачуди се Данте. -Добре... А ти какво ще правиш през това време?
-Имам си работа. - рече. - А сега тръгвай към Хълма на Пречупената Надежа, долу в Ада. Ще те чакам на Портите на Пандемониум.
-Добре...

-Добре,но имам една молба към теб.-каза Данте и се исправи.
-Кажи-отвърна му Неро със отегчен тон.
В този момент Данте стисна юмрукат си и той засия в розов цвят,след това се приближи до Неро и го
хвана за декултето на шлиферът.
-Повече никога не ми заповядвай-Изсъска той-след което навсякаде в заведението се появиха духовни мечове.Въздухат се наелектризира от момента,сякаш две гръмотевици се бяха исправили една срещу друга и всичко беше на косъм да избухне.Очите на брото придобиха демоничната си форма-червени и съсредоточени върху плячката в ръцете му.Неро също призова своята сила-ръката му засия и сини испарения започнаха да се отделят от нея.Тогава червеноокият демон вдигна кракът си и я закова към дървената маса,която моментално се увъгли.Около мечовете призовани от Данте се появиха Ледените копия на Неро.Всеки от тях държеше пагубната си мощ на предпазител и само един шепот бе достатачен за да отприщи тази умопомрачителна сила и да потопи близките околности в забравата на времето.
-НИКОГА-повтори Данте -Разбрахме ли се хлапе.
-Хм... харесва ми как си държиш на своето...
-Разбрахме ли се - прекъсна го брото и стегна захвата си.
-Разбрахме се- минаха няколко дълги мига на преценка между двамата,Неро спря потока на силата си и чак тогава чернокосото момче отпусна хватката си и мечовете исчезнаха.
Отправяйки се към вратата на бара Данте леко подритна мъртвата сервитьорка лежаща на пътя му,която се претъркули по гръб.Струйка алена кръв се стичаше по красиво изваяното и-вече мъртвешко,лице.Очите и бяха все още отворени и неуписуемият ужас дошъл миг преди смъртта и още тлееше в тях.
-Хмм толкова красива-цъкна Данте с език-такава загуба и да ги избиеш по този варварски начин-Hоw UNCOOL.Аз лично бих им предуставил красива смърт Неро,такава смърт за която всеки мечтае-бавна,тиха и искушаваща.
Когато стигна до входа на заведението от към гърба му долетя режещия глас на Неро.
-Бро сигорен ли си че имаш силата да ме победиш.-засмя се той.
-А ти сигорен ли си че я нямам-отвърна Данте после типично за него се извърна към Неро и му се исплези,след което излезе от бара и се сля с околната непрогледна тъма.

Пложението при Ciel и Бленд било същото продалжава ли да се карат кой да е Батман.И Бленд изведнъж сменил темата...
-Добре! добре! няма значение имаме работа за вършене-рече му той докато си довършваше 94 чашка вотка.-Ciel мисля, че имаш да ми казваш някаква информация за онези копелета.
-Да!-отвърнал му Ciel-Докато бяхме на Фортуна отидох в една църква там имаше една вързана жена.
-Жена?-попита Бленд
-Да жена и едни рицари но си бяха чисти демони това е дълга история сега ням време да расправям.Та слушай ся!Тя ми каза, че господаря на тези демони му викат Neradas мисля, че се досещаш и ти за кого става на вапрос.
-Да мисля, че се десещам-отоворил му докато дигал поредната чаша!
-Ciel виш утре ще търсим информация за този Neradas ще распитаме тук-там но определено това распитване ще трябва да се проведе в Фортуна осещам, че там има нещо зловещо.-и се клатушнал леко на страни.
-Бленд да си вървим какво ще кажеш?-давал зор Ciel понеже ако пине още некоя чаша Ciel ще трябва да го носи.
-Да само още 2 чашки и тръгваме-промарморил Бленд с полу затворените си очи.
-Ciel се исправил зел си шлифера и му рекал-Айде пи ги на на бързо аз съм от вън.
Бленд извикал-Ciel трябва да те питам нещо важно.
-какво ?-одвърнал му Ciel
Бленд го погледнал втренчено-Ти мен уважаваш ли ме ?
-ХАХАха -исмял се Ciel и го дръпнал за раката и тръгнали.
Ciel знаел, че Бленд неможе да се напие лесно понеже родителите на Бленд са го заченали пияни.
Двамата се прибрали по домовете си.Ciel взел всички снимки на които се вижда мутрата на Данте стиснал ги с огнената си рака и ги потпалил и рекал ядосано-Ще гориш в ада Данте!
Докато Бленд се прибрал и що да види...

Данте се беше расположил на един от четирите стола , като се бе излегнал назад,а двата му крака бяха крастосани на масата.
-Здрасти хлапе-каза той и се усмихна по своя си начин.
-Ти!!!-процеди Бленд и издърпа меча си.
-Спокойно Боецо-рече Данте-Първо- не можеш да ме победиш,пък било то и с демона си пазител и второ че ще разрушиш жилището си.Така че прибери меча и ме ислушай.Не съм в настроение за битки.
Бленд се замисли.Умът му не побираше наглостта на Данте.Дали да го послуша или да нападне.Не.Прибра оръжието си.Реши да изчака.
-И какво те кара да мислиш че ме е грижа за твоите глупости бро.-рече гневно той.-Ти ни предаде.
-Ами да... технически погледнато си савършенно прав-поде Данте докато галеше брадичката си-но от моята гледна точка хлапе,аз просто смених отбора за да мога да постигна целта си.
-СМЕНИ ОТБОРА-кресна Бленд,който вече се тресеше от гняв.-ВЪРВЕТЕ ПО ДЯВОЛИТЕ ТИ И ТВОИТЕ ЦЕЛИ-избухна вече хлапето.Извади меча си и го развъртя кръвнишки пред себе си,а Данте само наблюдаваше зрелостната гледка.След това Бленд започна да излъчва меко алено сияние което се усилваше все по-вече и по-вече докато не се оформи образът на демона му,застанал като страж зад него.Последва гневен рев и Бленд се хвърли в атака.
Данте от своя страна лениво вдигна ръката си и испъна показалеца си.
-"ЦЕРО"-промълви той и в този момент се случиха няколко неща на веднъж.Демона на Бленд изрева и се пръсна на хиляди стъклени парчета,мечът изхвръкна от ръката му и се заби във близката врата, а самият Бленд застина като парализиран.В кръг около кръста му се бяха наредили десетина меча излъчващи мека розова светлина.Върховете на всички се баха забили на около сантиметър в плътта на хлапето така че не му причиняваха голяма болка.
-Сега Бленд-исправи се Данте-слушай.
-Проклет да си задник.-процеди през зъби Бленд,но млъкна.
-Така е по-добре каза момчето в черна одежда,след това отново вдигна ръката си и със поканителен жест със показалеца си призова светещите остриета при себе си,като ги остави да витаят над главата си.
-Ти показа желание за сила Бленд и аз мисля да го испълня,но този смешен демон който беше призовал не може по никакъв начин да се зачете като сила.Трябва да пробудиш душата си хлапе-твоят собствен демон.
-И как предлагаш да направя това умнико-озъби му се Бленд.
-Ами по следният начин-каза Данте чешейки се по главата.-Отиди в блатистите гори които се намират в пределите на старият свят.Там ще намериш едно място наречено "Дворецат на Пророците".Това място е демонско свърталище така че бъди на щрек.
-Добре мамо-извърна погледа си Бленд.
-Ха-ха-ха-засмя се Данте-тази беше яка хлапе,а сега към съществената част.В този дворец има една кула наречена"Кулата на вечната Смърт" там се намира един медальон с формата на лунен сърп-"Луната на Наварон" вземи го и когато си готов силата му ще пробуди вътрешният ти демон.-след тази реч данте иступа ръцете си една в друга.
-И защо,ако мога да попитам след като знаеш всички тези подробности не си го взел за себе си.-попита Бленд със нотка подозрение.
-О ами стилът на медальона не ми допадна,пък и не за това бях там.Просто проверявах силите си,ако мога да се изразя така-каза данте и протегна ръце в невинен жест.
-И очакваш да отида на това място така ли-попита Бленд.
-Слушай хлапе,не ме грижа какво ще направиш,не ме е грижа какво си мислиш че е "честно",просто дойдох за да ти предложа това към което се стремиш.-Данте се доближи до прозореза и го отвори широко,пое дълбока глътка въздух,след което бръкна във джоба си,извади цигара и я запали.
-Аз си оставам Аз-каза той усмихна се и пусна струйка цигарен дим навън.После подхвърли нещо като карта на масата и загаси цигарата в перваза на прозореца.
-До скоро хлапе-каза Данте и се истреля навън във тъмната нощ,като остави след себе си избледняваща розова диря.

В това време Неро се разхождаше из родния си град. Хората го гледаха странно - той сияеше в ледено синьо. Сиянието му бе едновременно успокояващо заради цвета си и в същото време плашещо... Той търсеше брат си. Беше крайно време да задейства поредната фаза от плана си. Устните му бяха изкривени в усмивка. Самия той не разбираше от къде идва тази самоувереност, а и не му пукаше особено. Той просто вървеше... И го търсеше. Чудеше се как да привлече вниманието му. В този момент земята под краката му се разтресе мощно. Той се спря и погледна назад след трисекундна пауза. Там бе застанал едър, четирикрак звяр, извисяващ се на около седем метра. Чудовището изрева зловещо срещу него. Неро махна с ръка пред лицето си.
-Що за воня... - рече той.
-Няма да говориш дълго по този начин! - чу се силен крясък отнякъде, но със сигурност самия звяр не бе способен да говори.
Неро се огледа. След няколко секунди забеляза, че звяра е обязден от приличащ на човек демон.
-Ааа, значи ти си мислиш, че можеш да ме победиш. - рече му. - Кой си ти?
-Аз... - провикна се варварското създание и скочи от гърба на звяра си. Когато падна на крака Неро забеляза странните ръкавици които врагът му носеше. - ... Съм Гранатурис! Вожд на четирийсет легиона демони!ю
Прозя се и го огледа добре - Гранатурис бе висок около три метра, носеше викингски шлем и изглежда добре направена плетена ризница.
-Това трябва ли да ме впечатли? - вметна накрая. - Може би ако обяздиш звяра си ще бъдеш по-убедителен...
-РАААААРГХХ!! - изрева демона в лицето на Неро. Той дори не мигна. - Ще те разжмажа, жалко подобие на демон такова!
В същата секунда Гранатурис посегна с ъперкът към стомаха на Неро, които просто отскочи назад за да избегне атаката. Неро протегна дясната си ръка в заканителен жест и се изсмя.
-Ти не си достоен за меча ми... - рече му. - Но...
Врагът му се засили към него за поредния си опит за атака. В този момент Неро изпъна пръстите си и леден затвор обгърна Гранатурис. Той удари няколко пъти по стените, но безполезно.
-Освободи ме, твар слабоумна!! - крещеше той.
Неро го гледаше изтогре, където имаше дупка в затвора.
-Его домине омни абис... Фатуа... - рече му и извади пистолета на баща си. - Адио.
Последва гръм. Няколко момента по-късно тялото на демона бе дезинтегрирало и ледения затвор - изчезнал. Единственото което остана от Гранатурис бяха Бойните му Ръкавици. Неро отново закрачи в търсене на брат си. Дори не погледна артефакта който бе извоювал.
-Неро! - познат глас разцепи въздуха този път.
-Е, беше време. - обърна се в посока на гласа.

ДА!...реших да се удбия да видя как е по големият ми брат...Защото на коледа не дойде на семейния празник-Рече му Ciel докато седеше въврху покрива на една къща.Ciel скочи на 15 метра от Неро погледнаго с огнените си очи испълнени с гняв и омраза и му каза-Като се замисля вече нямам семейство...поради твоя вина.Защо подяволите ти трябваше да го правиш ? Бащани се бореше да спаси майкани от онзи огромен огнен дракон Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 Dbconcept

Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 Dbconcept

и какво стана? Тъкмо да го убие великя ми брат грабна своя меч и прониза бащани право в главата а през това време дракона раскъса на парчета майкани, а за капак на всичко ти грабна тялото на бащани скочи на главата на дракона и излетя...КОПЕЛЕ ти уби семейство ти ни-Ciel се засили към брат си готов да го центрова в носа с огнената си рака.Неро го погледна стегна леденият си юмрук и се засили право към Ciel.Двамата си удариха юмруците централно невероятен зрвив се получи.Зад Ciel греше ярко червена светлина, а зад Неро ярко синя светлина.Точно над юмруците светлините се смесваха и се получаваше един невероятно красив лилав ангел. Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 Purple_light_of_grace

Специална тема за Ивой, Тонито и Брото... - Page 2 Purple_light_of_grace

Седяха на едно място и не мърдаха тогава Ciel погледна Неро и го попита.
-Защо го направи братко? кажи ми защо?

Неро се усмихна и понече да отговори, но в този момент ангелът над тях се раздвижи - изглежда бе нещо повече от светлинен ефект. В дясната ръка на святото създание се появи блестящ в лилаво сияние меч и се снижи до нивото на двамата братя.
-Писна ми да ви чакам да се избиете! - рече с пронизващ съзнанието глас. - Време е аз да свърша работата, която ТИ не можа да завършиш, Неро.
Неро се изсмя.
-Мислиш, че някога съм ти служел? - продума надменно. - Значи си по-голяма глупачка отколкото предполагах...
-Мълчи, смъртни! - кресна му в отговор.
-Какво по дяволите става тук?! - намеси се Ciel.
-Много е просто, братко. - обясни Неро. - Тя си мисли, че е безсмъртна... Но ние можем да го опровергаем...
-Достатъчно! - приличащия на ангел демон го прекъсна и се хвърли в атака срещу Ciel. На около половин метър от целта, мечът й се удари в друг. Именно в Кеноичи. Как Неро бе успял да се придвижи толкова бързо остана мистерия.
-Ако някой ще го убива, Астрос... - рече Неро и я отблъсна назад. - Това ще бъда аз!
-Когато го нападнах ти бях дал последен шанс да ми служиш, Неро... - отвърна му тя. - С това ти действие ме принуждаваш да те насиля.
Астрос притвори очи. Неро се озъби. След няколко секунди демонът осъзна че номера няма да мине.
-Невъзможно! Ти държиш меча! ТРЯБВА ДА МИ СЕ ПОДЧИНИШ!
-Волята ми е по-силна отколкото предполагаш, Астрос. - обясни Неро и погледна към Ciel. - Трябваше да жертвам баща ни и майка ни, Ciel за да постигна тази воля и да мога да използвам силата на Кеноичи срещу Астрос. Това беше единственият начин...
-Какво? - Ciel отказваше да повярва. - Сигурен съм, че е имало и друг начин!
-Не, Ciel... Когато принесах тялото на баща ни в жертва, аз получих волята да издържа на всяко изкушение... И всеки контрол. - обърна погледа си обратно към секубинята с надменнна усмивка. - Не можеш дори да ме прелъстиш...
Астрос отстъпи няколко крачки назад. Сякаш бе изплашена.
-Това че имаш меча не е достатъчно за да ме спреш! - изкрещя демона.
-Хм... - Неро се обърна отново към Астрос и притвори очи. - Върни се обратно в Ада и приготви легионите си, Астрос. Защото аз съм този, който ще ги поведе!
-Ще я видим тази работа... Любовнико! - извика демона за последно и изчезна.
Ciel още не знаеше какво да каже. Погледна брат си - в този момент прибираше Кеноичи в кубура. Последната дума която приличащото на ангел създание изрече възбуди голямо любопитство у него, но всичко по реда си.
-Неро... - рече той. - Найстина ли е нямало друг начин?
Брат му помълча няколко секунди.
-Да.
Приближи се до него и той се обърна. Бяха лице в лице.
-И какво ще правим сега? - запита Ciel.
-Ами... - Неро начена обяснението си. - Можем да се отървем от Астрос и тогава да приключим с нашия спор... Какво ще кажеш? Минало се е прекалено много време откакто за последно работихме заедно, не мислиш ли...
Преди да каже каквото и да е, Ciel се наведе към Бойните Ръкавици на Гранатурис, които лежаха на бойното поле. Огледа ги и се замисли дали да ги задържи.

Наведи се Ciel грабна ги ряско исправи се погледна барт си който стоеше на 10 метра от него и се провикна -Нероо това май е твое.
-Неро го погледна и с усмихна-Да май си прав.А сега да тръгваме да намерим Астрос-Ciel се исмя и му рече-При едно условие...-Неро го погледна страно.-няма да исползваш Кеноичи докато сме заедно. ОК?-Неро се замисли за миг пък му одговори-ОК както кажеш.
-Ciel му се усмихна-Добре се още се разбираме. Как да ти кажа Неро първо Нямам ти доверие докато този меч е в рацете ти.И второ мисля, че демоничните ни раце ще свършат добра работа -Неро го погледна и ваздиша-Дообре както искаш братко.Сега може ли да тръгваме?
-оК да вървим-отвърна CIel.Неро отвори портала към ада и те се метнаха в него.
-А през това време Данте...

....А през това време Данте вървеше по зелените поляни на огромен бял дворец и си свиркаше безгрижно с уста.
Обаче походката и стойката му показваха че е нащрек,но за какво?
Сенбонзакура бе напуснала черното си леговище и сега висеше на едното рамо на момчето.
Данте бе освободил демонската си форма и сега си беше точно толкова обикновен,колкото винаги е бил.
-Заповеди от Неро а?-промълви си той.-Тц хаха наистина ли е толкова тъп и самозабравил се,за да си мисли че съм на негова страна?И тази среща с Бленд.Хлапето не ми повярва дори и за миг и ще си остане слабак до края на живота си с този глупав демон пазител.
Докато говореше Данте достигна до огромния портал на замака.Беше зидан от масивен бял камък.Тежки черни порти препречваха пътят му.
-Да дааа-измърмори той-винаги трябва да има пречки.Нищо в живота не се постига лесно.
Данте запредна ръкавите на черната си роба,заби мечат си в земята пред портата и се отдалечи на няколко метра от нея.
Протегна оголените си ръце на пред с растворени длани насочени в посока към портала.
-Ето го и фокусът ми момчета,надявам се да гледате внимателно-Данте бавно кръстоса ръцете си една върху друга.
-Кагйен-Холоу.-прошепна той след което от ръцете му бликна силна яркочервена светлина която порази забития в земята меч и се расцепи на два потока,всеки от които се разби в двете крила на портала.
Секунда по-късно той се отвори със силно металично стъргане.
Прекрачвайки портата той спря затвори очи и заговори.
-Затегни колана си Данте,защото от тук на татак демонските сили ти казват бай-бай.-и продължи по светлият павиран двор.
Гледката беше уникална.Красиви изрядно потдържани зелени лехи закриваха вътрешната страна на стената обграждаща двореца.Мраморни фонтани бълваха бистри ручаи вода във басейни гравирани с черен мрамор.Слънчевите лъчи се пречупваха прес струите вода и испълваха двора със всеки един от цветовете на дъгата.
Данте достигна входния портал.
-Най сетне съм тук.-рече той.-"Анджелик Алаянс"-двореца на исповедниците.
След като изрече,името входната врата се отвори с трясак и той навлезе във предверието на изящния дворец.
Кристално бели колони високи по над пет метра се извисяваха от двете страни на мраморния под и оформяха нещо като огромен коридор.Бели стълбища от двете страни на колоните водеха до незнайни ниши и галерии скрити дълбоко в необятната вътрешност на двореца.Пред всяка една от колоните имаше статуи на ангели застинали във различни пози,но всичките огромни и велики,и там в дъното на коридора се издигаше огормен златен трон.
Без много церемонии Данте тръгна към трона и пътьом прибра сенбонзакура в калфа си.Той не обръщаше внимание на странния шум идващ сякаш от вътрешността на ангелските статуи.Просто вървеше,крачка по крачка,бавно и сигурно към целта си – златният трон.
Когато дистанцията по между им се скаси достатачно,за да се виждат без проблем,седналият в трона заговори с дълбок и отнесен глас.
-Данте.....Човекът,който се превърна в демон,Демона който се превърна в дявол,Дяволът който се отказа от силата си и предприе пътуване към възвишената цел на живота.-тук гласът направи драматична пауза.-Дяволът който иска да стане Ангел.
-Добре подбрани думи пич.-започна Данте.-Да ти се намира кърпичка за да истрия сълзите си.
-Нима забрави че дяволите никога не плачат.-Продължи гласът.
Данте не отговори и отново закрачи към трона,като стигна на метър от него той спря.
-Хм по-голям си от колкото очаквах.Трудно ще те смеля.
-Аз съм АРХАНГЕЛ момче и много добре знам, че не си тук с цел разруха.Ти си тук защото търсиш силата която предлагаме.
Стоящият в трона се исправи.Беше над три метра висок.Снежно бели крила се потдаваха иззат гърба му.Гръдта му бе опасана със златна броня.Главата му бе защитена от златен шлем.Бяла брада падаше на вълни чак до пояса му.Искрящи сини очи анализираха всичко в обхвата си.Огромен златен меч,висеше гордо на хулбока му.
-Е старче какво ще кажеш.Би ли ме направил ръката на бог.Би ли ми предоставил тази сила.-Данте се усмихна.-Съди за мен по действията ми а не по външният ми вид.
-Аз те очаквах Данте Хийт...
-Хей не споменавай фамилията ми,не е готина.-прекъсна го момчето.
-Нямаш задръжки нали арогантно хлапе.-архангелът отново се отпуснав трона си.
-Е да оставим тържествените слова.Ти ще се превърнеш в оръжие за нас момче,от тук на татак дяволската ти сила е равана на една съвършенно кръгла нула.
-Добре го рече страче-каза Данте и изръкопляска.
-Заради арогантния ти нрав момко сред нас ще си известен с името "Ангелски Вик",защото си способен да искараш извън нерви дори и най-спокойния сред нас.
Давам ти божествената сила Данте и знам че ще оправдаеш очакванията ми.И знай,че вече не си Дявол-ти си вече един от нас....ти си Ангел...
-Е това исках да чуя.-рече Данте и се обърна.
Розова светлина обгърна Данте и го издигна на няколко метра от земята,усещащ потока на силата- момчето распери ръце и го остави да протича през него без никакви задръжки.Светлината се осилваше и се концентрираше в една определна форма.Секунда по късно Данте распери огромните си розови криле съставени от чиста енергия и светлина....-Красиво....Angels Never Cry-каза той и прекъсна силата обземаща цялото му същество.След което се приземи на краката си и закрачи към изхода.
-Остана да видя какво ще кажат момчетата.
Излизайки от двореца Данте промълви едва чуто...
-Нека видим как ще преглътнеш това Неро – ти и твоята покварена черна душа.Дръж се защото идвам за теб..............

Неро и Ciel вървяха изпотрошените улици. Вървяха тъй както не са вървяли от много време - както са се разхождали преди години през нощта в търсене на приключения... и жени. Говореха си точно за тези времена - какви свалячи са били едно време, кой от тях колко е свалил, коя го е впечатлила най-много. Смееха се както преди... Въобще бяха отново братя. И като че ли Ciel започна да чувства че брат му само се прави на интересен и има някакъв план за Кеноичи в крайна сметка. Сякаш го чувстваше както преди...
-Абе, Неро... - прекъсна забавата йм Ciel. - Как ще я намерим тая твоя изгора?
-Хех... - Неро се усмихна. - Мисля, че като следваме разрушенията и ще се натъкнем на нея без проблем.
В този момент отнякъде прибяга Бленд задъхан. Неро и Ciel се спряха.
-И ти ли ме предаде, Ciel? - рече той все така задъхан.
-Не е това което си мислиш! - викна Ciel.
-Не ми пука какво казваш, предател! - викна и извади пистолетите си.
В този момент в тялото му се забиха пет ледени копия. Той изтърва пистолетите си и падна на колене.
-Проклет да си, Неро! - изкрещя той.
-Писна ми от детинските ти глупости, Бленд. - рече Неро и вдигна револвера си към главата на хлапето.
-Неро, недей! - викна Ciel. - Не можеш просто да го убиеш!
-А ти какво искаш? Да ни последва ли? - рече Неро без да се обръща.
Ciel помълча.
-Направи както сметнеш за редно. - рече накрая.
Неро дръпна спусъка.

-Ciel погледна брат си и тихо му каза - Да вървим
-Те тръгнали даже не се и обърнали да погледнат обляното в кръв тяло на Blend.
Ciel промарморил-Знаеш ли поне трябваше да махнем тялото от там. Не мислиш ли ?
-спокойно Ciel-рече Неро-Ще испратя няколко демони да си направят едно парти с тялото му.
-Хей Неро!-рече учудено Ciel-Я кажи какво знаеш за Астрос?
-Неро се замисли-Астрос се появи една нощ когато бяхме деца още.Аз станах до кенефа да одбележа, че беше и пълнолуние незнам дали това има нещо общо с появата му.И така аз се върнах от кенефа нашите раце оделяха енергия точно както малко по рано тази вечер аз се приближих до теб да видя колко е часа и тогава енергите отново се смесиха и за прърви път видях тази лилава светлина появи се едно лица на момиче което прошепна "скоро,скоро" и ръцете ни спряха да излъчват тази енергия.Неисках да те будя понеже незнаех какво точно става.
Ciel каза-Знаеш ли аз мисля, че Астрос е БИЛ затворен в нашите ръце и ако надигнеш глава ще забележиш, че е пълнолуние тази вечер когато си срешнахме ударите нашите раце излъчиха прекалено много енергия и лилавата енергия беше страшно огромна може би ния сме го освободили.Незнам но е време да умре.-Двамата братя се поглендали.Тогава Неро се замисли какво ли става с Данте.

Пълната луна хвърляше призрачната си светлина върху скупените къщурки на градчето.Баровете бяха със залoстени врати,многобройните щандове и на пзара и магазаинчетата на около бяха тъмни и пусти.Уличните лампи бяха почупени от вандали и само една хвърляше своята зеленикава светлина със призрачно прекъсване.От далечината се дочу весело, но самотно свркане с устни.Тъмен силоет се почви под светлината на лампата и спря,а с това спря и веселата мелодия която си тананикаше.
Данте се облегна на стълба и хвана лявата страна на гърдите си-там където бе мястото на сърцето му.
-...Не..-прошепна той...-Хлапето!-След което погледна към тъмният небосвод и се загледа в далечната луна.
-Мисля че с това чашата преля-каза той,вече възвърнал небрежният си тон.-Хлапето не ме послуша и сега лежи мъртъво.
Данте продължи своят бавен и спокоен ход.Сенбонзакура почиваше необезпокоявана във своят калъф.
-Кой кого преследва ми е доста интересно.-Данте се усмихна.-Аз,Неро и Ciel....хлапето е вече вън от картината.Изглежда че партито започва и остава много кратко време до смейната среща.
Данте отново подхвана самотната си мелодия и с усмивка на лицето и яростен палмак в очите се стопи във топлата нощ.

темата е разчистена всеки който иска да си направи герой и да го върже в действията на случката.За сега я заключвам но ако има някой който иска да се включи във фикшъна нека ми прати ЛС(PM) и ще я отворя