StarWars/Try to Return

STAR
WARS

(Mеждузвездни войни )

''Try to return''
(''опит за завръщане'')

глава 1-ва

Люк Скайуокър, бе потънал в мисли.Стоеше седнал на едно канапе и извършваше нещто, като медитация.Спомени преливаха и се явяваха един след друг в съзнанието му.Спомени за баща му-Дарт Вейдар,как бе преминала краткотрайната им битка състояла се на втората по ред Звзда на смъртта.Как злия Ситски лорд Вейдар го спаси от сигурна смърт,като се отказа от собствения си живот, от тъмната страна на Силата,въпреки че дълги години и бе верен и уби императора Палпатин.
Този спомен не напускаше Люк вече цели двайсет години.След това дойде ред на по скорошни спомени.Как основа академия за джедаи и обучи първите си ученици- Джейдан Корр ,Рош Пенин...Лея същто премина към джедайския орден, десет години след края на империята,като се се отказа от сенаторския си пост.Отново си помисли за Джейдан-това исключително надарено момче, което без никакво джедайско обучение си беше констроирало светлинен меч.Но той бе вече Учител-джедай и заедно с Кайл Катaрн и Рош пътешестваха из вселената и търсеха потенцяли.
Настанаха мирни времена за галактиката.Десет години след смъртта на императора ситите бяха сразени, клонираните бойци обявиха капитолация и се присъединиха към армиите на новата Република.Няколко години след като се останови републиканската форма на оправление група от изгнанници посети Люк в новата му академия намираща се на планетата Айръс ІІ.В крйна сметка двама от изгнанниците се оказха джедаи- Акуриас и Криптос- покрили се по времето на преврата извършен от тогавашния канцлер .Когато се укрили били едва падауани, но в последствие овладяли Силата и благодарение на нея намерили своите първи ученици-Ниодар,следаващ напътствията на Акуриас и Верлъм,следващ ученията на Криптос.Така двамата учители заедно с учениците си се присъединиха към джедайския орден.
След това Учител Скайуокър осети нечие присъствие и отвори очи.
- Извинявай Люк прекъснах ли те.-каза застаналата на вратата Лея.
- Всъщност тъкмо приключих.-исправи се той.-Време е за уроци.
- Стриктен, както винаги.-пошегува се сестра му и се усмихна.Лицето на Люк също бе озарено от ведра усмивка.
- Да тръгваме.- каза той и заедно напуснаха сумрачното помештение.
След броени минути Люк Скайуокър напредваше по коридора-водещ към центъра за обучение на джедаи.Той беше мъж на възраст окло четирсет години,лицето му беше обсипано с малки бръчици и излъчваше задълбоченост.Вече я нямаше онази несигорност в движенията му.От него струеше спокойствие и хармония на джедай прежиеял и видял - неща от всякакво естество.От тук там по главата му се прокрадваше, някое снопче бели коси - като цяло възарастта не му личеше много.Редом с него крачеше сестра му бившата принцеса и сентор на бунтовническата коалиция - Лея.Тя пристъпяше не вече с онзи точна и прецизна - присъща само за политиците - походка, а с истънчена и грацьозна стъпка на жена.Лея изглеждаше с няколко години по-млада от Брат си,така че и на нея възраста не и личеше.Златистия портоколен дроид-хуманоид Си-Три-Пио с отсечени и точни движения пое след тях.
- Как така нямат нужда от мен?-озадачи се дроида след електронния звън на тумбестия астро-дроид Ар-Ту Ди-Ту.-Слушай тенекиена главо, - разсърди се Три-Пио - те имат повече нужда от преводач отколкото от заварчик!
- Ти си заварчик, не аз тостер такъв. - Три-Пио бе толкова разгневен че щеше да испуши.
Мирът във вселеата се поддържаше от седем главни планети-центрове във безкрайността, които докладваха на върховния осми по ред център, който беше избрал седалиштето му да бъде разположено в системата Гария и за главна планета на републиката бе избрана Блириус.
Другите центрове бяха - Набу,Корусант,зелената луна Ендор,Айръс ІІ,Явин 4,Вавилон и Беспин-небесния град.
На Блириус имаше представители от всички мислещи раси в републиката,които свормираха сената.Там се създаваха, оформяха и гласуваха всички закони късаещи интересите на цялата галактика.
Изведнъж Люк закова на място и Лея едва не се блъсна в него.
- Какво има Люк?-озадачи се жената джедай.
- Осещам силен гняв някаде на близо.-отвърна учителя със сериозно изражение.
- Странно аз не го осетих.-добави Лея.
- Въпреки че вече си учител, все още не успяваш да разкодираш Силата до край.-поучи я Люк.- Последвай ме ,веднага ще открием источника му.
Двамата учители се отправиха в посоката определена от Люк.Завиха по един просторен коридор и се озоваха пред входа на академията за джедаи.Пред погледа им се разкри дуел с яростен тембар воден от двама падауани.
Люк забави ход и назова по имена двамата дуелисти.
- Анагон, Обикин.Веднага прекратете това безумие.
Момчетата мигновенно исключиха лазерните си мечове и мирно застанаха един до друг.
- Каква е причината за тази крайност която сте предприели.-заговори опитния майстор.
- Татко той започна пръв,каза че съм по-слаб от него и че никога няма да съм истински джедай.-поде Анагон -17 годишно момче с черна къса коса, тъмни очи и малка плитка до дясното ухо,която бе синвол на ученика на джедая, висок на ръст с добро теласложение-той бе син на Люк.
Без да се замисля дори и секунда, Люк отвърна.
- Първо тук не съм ти баща, а твой учител и настоявам да ме наричаш така.Достатачно ясно ли се изказах Анагон.
- Да учителю.-отвърна момчето с наведена глава.
Лея се намеси.
- Обикин извини се веднага!-каза настоятелно тя.
- Не виждам смисъл да се извинявам за нещо, което е самата истина.-намръщи се другия ученик.Той също бе на 17, но късата му коса бе почти руса а очите му бяха със син цвят.На ръст бе почти колкото Анагон но бе с доста по изразена структура на мусколатурата.Обикин бе син на Лея.- Мамо защо аз да отстъпя,след като Ани е точно такъв какъвто го описах.
- Или те е "страх" да си признаеш че испитваш "гняв", когато видиш, че в дадено опражнение съм крачка пред теб.- Отвърна Ани на слоевстната атака.
- Тишина ученици.-повиши тон Лея.- Обикин, както каза учител Скайуокър тук сме ваши ментори, не родители.Знаете ли какво правите в момента?Не -предполагам, - продължи тя - Забравихте ли че страха води до гняв, гнева до омраза, а омразата води до страдание.Страхът от загубата на лидертвото, може да се окаже пътека към тъмната страна,а тя не е целта на джедая.
- Разбирам...-засрами се Обикин.-Ани извинявай за грешната ми преценка.
- Приемам извинението ти.-каза Анагон-Да испитваш гняв е нещо нормално.Всеки може да му се потдаде...
- Не и един джедай.-Скастри го Люк.
- Да учителю.-продължи той-Не и джедай.
- Обикин ти на ясно ли със ситуацията?-каза джедая.
- Да учителю.-отвърна юношата.
- Така е по-добре.-Обопщи Скайуокър.-Лея отиди в академията и започни без мен.
- Но досега никoга не съм преподавала сама.-учуди се тя.
- Време ти е, вече доста научи,-Люк се усмихана почти незбележимо.- пък и трябва да дам извънреден урок на учениците, които нарушиха обета си.
- Урок?!-казаха момчетата единовременно.
- Точно така.Урок в симолатора за осъваршенстване уменията на джедая.-Усмивката на Люк стана още по-голяма.
- Но нали там не се допускат ученици?-запита Ани с доста заинтригуван тон.
- Там е само за джедаи.-Каза Люк.
- Тогава значи ли това, че сме ...
- Не-прекъсна го учителя.Не сте джедаи,дори не сте достигнали и ранка на падауан,вие сте ученици в нарушение.-разясни Люк.
- Щом сте толкова добри, че вече спорите за лидерство значи ускорената гравитация не ще ви исплаши.Последвайте ме,-заповяда ментора-Лея ще се видим по-късно в академията.
Люк,Оби и Ани бяха вече в помещението за ускоряване на гравитацията.То беше обширно със заоблени вътрешни ъгли и приличаше на сфера.Отвън погледнато обаче беше с призматична фигура.Преди да затвори входната врата Люк подшушна на Трипио гравитацьонното ниво.
В стаята се чу глухо бучене и сякаш на места се появи лека мъгла.
- Започваме.Мечове в готовност.-даде заповет Люк, и за миг видя отсреща си оранже-
вото сияние идващо от тренировачните мечове на учениците.
- М,-възкликна учителя- почти сте подтиснали страха си,окуражително но, крайно незадоволително.
-Обезкоражаващи думи учителю.-Отвърна Обикин.
- Но крайно недостатачни за да се потдадем на гнева и да сгрешим.
- Оо,очевидно вече сте си взели поука и ме молите да излезем от призрачния симолатор,-засмя се майстора джедай - нали?
- Аз си взех поука.-каза Анагон.
- Аз също,но не смятам да се предам и то на страха от обстановката.
- Време е за действие-каза Ани и атакува с доста добра ,но не достатъчна бързина.Люк с лекота отрази атаката му след това и тази на Оби.И отново свали гарда със засмяно лице.
- Изненадвате ме ученици.-поощри той.
- Още не съм свършил със изненадите.-засмя са Оби.
- Аз също.- допълни Ани.Той натисна някакъв бутон намиращ се на ръкохватката на меча си и за миг от другата му страна се възпламени още едно острие.
Оби направи същото и сега срещу Люк се бяха насочили четири остриета.Той отби и тази атака но не с чак такава лекота.
- Добре използвахте ефекта на изненадата, но не достатачно.Не се оповавайте на нея защото очакванията ви могат да бъдат излъгани.-Люк преподаваше в движение,нещо което много харесваше.Той винаги смяташе, че е по-достъпно да показва преподаваните неща на практика,а не само чрез думи.- Все пак не трябва да разчитате винаги на нея.По-скоро на познанието.Опознавайте своите противници, не ги надвивайте само, чрес физическите си способности.Търсете някоя грешка макар и малка-може да се окаже ваш съюзник и слабост за противника ви.
- Доела продължи.Люк постигаше всяка своя дума и предразполагаше учениците така, че да направят правилния избор.
- Я каква гореща любов между роднини.-дочу се глас от към входа на гравитацьонния ускорител.- Много бих желал и аз да се включа, но като гледам май всички места са заети.- Toзи глас бе до болка познат на Люк,а и на момчетата не им беше чужд.След още няколко движения учителя направи знак и дуела приключи.- Добре,- каза Люк-напредвате,но не правете това отново.
- Благодаря учителю - поклони се Обикин.
- Аз също - каза Анагон,като и той на свой ред се поклони.
- Здравей Люк- каза вече влезлия Хан Соло - Все си пееш твоите врели некипели.Както много пъти съм казвал - имам доверие само на моето бебче. - и за да подчертае още по-силно думите си,Хан с явно движение на ръката си потупа бластера застинал в кобура до дясното му бедро.
- Не се и съмнявам - каза учителя. - Кога пристигна?
- Току що. - Хан вече бе при тях и прегърна Люк,след това се отправи към падауаните. - Как върви обучението ти Оби? - каза той като си беше придал серьозен вид.
- Добре татко. - отвърна момчето.
- А твоето племеннико?
- И при мен не е зле,въпреки че учителя преценява това. - каза Ани.
- Напълно си прав ученико. - намеси се и Люк.
- Какво чакате.Няма ли да ме поздравите? - Сопна се Хан,след което се усмихна.
- Момчетата го прегърнаха след което и те се усмихнахна.
- А защо не сте в академията? - узадачи се Хан.
- Тъкмо на там сме се запътили. - каза Оби.
- О,значи не трябва да ви задържам нито миг повече.
- Точно така. - допълни го учител Скайуокър.
- Така изглежда - заключи Ани.
След това учениците се поклониха и отправиха в посоката дадена им от Люк,а тя бе към академията за джедаи.

глава 2-ра

Люк стоеше на леко издигнатия подиум и наблюдаваше движенията на учениците свормиращи академията.Те испъняваха вече до болка познатото им упръжнение включващо летящите свери.Доверявайки се на инстинктите си те без да ги виждат отбиваха леките лазерни истрели,посредством светлинните си мечове.Анагон и Обикин също бяха сред тях.
- Достатачно ученици.-Каза облечения в роба мъж.
Те спряха и застанаха с лице към него.
Той подхвана замислено една тема която доста им се хареса.
- Вече преминахте тренировачната програма на академията.Сигорен съм че мнозина от вас за кратко време ще са в ордена на джедаите.Сега е време да поемете мисии в истинския свят и да преминете в идивидуална форма на обучение.Джелиа ти ще започнеш да учиш при Учител Лея.Анагон и Обикин ще обучавам аз ,защото лесно се поддават на гнева в боя.Родерен и Бенджел - вас пращам при стария си приятел Кайл Катарн.Гоху и Пико вие ще учите под надзора на мастер Джейдан Корр.Клибс и Реиган - вас пращам при мастър Рош Пенин.
Така - продължи мажът - след като ви разпределих остана да ви кажа че след испълнението на отредените ви мисии ще се назовавате не като ученици в академията а като падауани на учителите под чието ръководство сте разпределени и още нещо-трябва да се научите да мислите с главите си, а не с лазерните си мечове.Мастър Йода някога ми казваше така- "постигни хармония със себеси и тогава джедай ще станеш ти".Трябва да сте концентрирани,хладнокръвни - не уплашени или гневни.
Изведнъж Обикин промълви нещо на Анагон
- Никога.- извика Ани и за миг се развихри дуел по между им.
Тогава Люк протегна ръка и с помощта на силата притегли оръжията им в себе си.
- Вашите светлинни мечове ще ви бъдат върнати тогава-когато се научите да бъдете тарпеливи, и това е в най-добрия случай.-Намръщи се Люк.-Веднъж ви предупредих,но явно не сте усъзнали серьозността на думите ми.Жалко за вас.
- А сега ученици или бъдещи падауани и съответно джедаи- обърна се към останалите Люк- време е да се прибирате, утре идва новото начало за вас, а до тогава почивайте и бъдете търпеливи - заключи учителя, като нарочно повиши глас на последните две думи.
Като по нечий сигнал всички се поклониха и се разотиваха.
- Обикин, Анагон вие останете още малко.-Допълни Люк.
Момчетата спряха и безмълвмо застанаха срещу своя учител, с наведени глави.
- Искам да ви попитам нещо, - започна джедая - Спомняте ли си кодекса на Джедая,пом-
ните ли какво гласи той?
-Там нама емоция
Там има мир
-Там няма невежество
Там има знание
-Там няма страст
Там има спокойствие
-Там няма хаос
Там има хармония
-Там няма смърт
Там е само Силата!
- Забравихте ли за тълкованието на думите в него?
Учениците останаха безмълвни и засрамени от себе си.
Люк продължи-Наблюдавам ви от доста време и останових че ...-тук малко се замисли, но после отново подхвана започнатото- че притежавате огромна концентрация на Силата.И точно това ме тревожи, вместо да я исползвате за ученията и трнировките си вие я исползвате за нападение, а това е както съм казвал не веднъж-пътеката , която ви подканва да се свържете завинаги с тъмната страна.Уменията ви да боравите със Силата ви правят арогантни и разконцентрирани.Иследвах кръвта ви за медихлорини- имате огромно количество от тях...
- Това не е ли добре?-прекъсна го Анагон.
- Да и не.-Отговори Люк.
- Защо не учителю?-поинтересува се Обикин.
- Защото освен вас такова количество медихлорини е имал някога и Анакин Скайуокър, вашият покоен дядо.Той не устоял на искушението което го подтикнало да исползва даващия мощ- гняв- предал джедаите и се обърнал към тъмната страна на Силата.
След това станал слуга на злото и убил своя учител.
- Да не искаш да кажеш че дядо ни- легендарния Анакин Скайуокър е бил Сит.-Прошепна с тревога Обикин.
- Той бе Джедай докато не се превърна в Дарт Вейдър.-Поясни Люк.
- Значи Анакин е бил човека който цели двайсет години е сковавал галактиката от ужас.- допълни Анагон с някак странно задоволство...
-Контролирай емоциите си ученико!-рязко го прекъсна Люк-такива мисли водят само по тъмния път.
-Извинете учителю,-каза Ани-но тъмен или не това значи че той е велик.Поправете ме ако греша,но нали Анакин е бил най-надарения джедай тогава,което довежда старата Република до успехи и почти до победа , а след това превръщайки се във Лорда на сит той съумява да достигне до възхода и утвърждаването на Империята.
След това цели двадесет години прилага черна тирания върху подчинените си, и все пак накрая с ваша помощ той испълнява пророчеството като избрания от Силата и убива своя ментор Дарт Сидиас с което извежда забулената в тъмнина Сила и установява баланса в нея.
Лицето на Люк оставаше каменно и неразгадаемо но вътре в него се водеше борба.Разума го съветваше да прекрати моментално убочението на Ани а инстинктите му повеляваха че това ще отмине.Но тези истории не биваше да бъдат разкривани на никой от учениците,а ето че един от тях знаеше за целия тъмен период на галактиката.
-Анагон слушай-подхвана той-Прекалената доза знание е опасна за открития ти ум.Осъзнаваш ли че в момента възхваляваш един от най-тъмните Ситски лордове.Да аз усетих борбата със злото в него и използвайки силата за познание го превърнах отново в Анакин, макар това да бе в последните мигове от живота му,но това което ми казваш в момента не от мъдрост не не е,това е увлечение по уменията на някой който едва се е измъкнал от лапите на мрака.И чрез това твое увлечение тъмната страна ти отваря вратата и осветява пътя ти към нея но тази нейна светлина е измамна Ани защото те искушава да я последваш а напрвиш ли го за теб няма да има светло бъдеще а живот в сенките на страха,гнева и умразата.Самия аз едва не се обърнах към тъмната страна, и точно поради тази причина ти казвам това.
Учител Рош Пенин също бе съблазнен от пагубната мощ на тъмната половина от силата, но прозирайки каква цена трябва да плати се върна отново към доброто.Чрез тази си потъпка той обърка Учител Джейдан Корр,което замалко да го накара и той да премине към тъмната страна.
Някога когато бях млад и арогантен Йода ми казваше следното : -
"Тръгнахме от Синевата
към авантюри и приключения,
със светлинен меч в ръката,
забравихме джедайските учения
Запита ни тогава някой-
хей къде е Синевата
огледахме се никаде я няма
останахме сами във Мрака!"
- Трябва да разберете,-продължи разказа си Учител Скайуокър- че в джедайското искуство няма надпревара.Всеки приема наученото по различен начин.не трябва да го използвате за разправа по между си иначе ефектат би бил фатален.Разбрахте ли уче-
ници по този начин вие самите малко по малко се превръшате в самия Вейдър.И се опасявам че , ако продължавате в същия дух обучението ви ще трябва да бъде прекратено.-Завърши накрая джедая.
След няколко безкрайни мига на напрегнатост Люк усети въстановяваща се хармония и спокойствие.
- Добре учителю, - промълви Обикин - признавам грешката си.Аз съм виновен за тази бъркотия,като започвах пръв споровете по между ни.Бих искал да върнете свтлинния меч на Ани - готов съм да поема отговорността за действията си,като отнемете само моето оръжие.
- Не!-намеси се Анагон.-Ако Оби продължи обучението си без светлинен меч - то и аз ще
сторя същото, защото всеки път когато ме предизвикваше - винаги отвръшах,а ако не го правех нямаше да има доели по между ни.
Люк почти не повярва на чутото и дори малко се стъписа.В този момент той видя голям прогрес в новите си ученици и остана доволен.Тревогата която бе обзела след страстния разказ на Анагон започна да стихва.
След известно време пекарано в мълчание джедая обобщи.
- Значи Обикин прие последвията само за себе си, а Анагон веднага се застъпи за него.
Може би не го осъзнавате, но току що направихте крачка напред в своето обучение, като признахте грешката, забравихте за споровете си и се застъпихте един за друг.
Доволен съм, но това не ви дава основание да се възгордявате.Връщам ви оръжията.
И все пак вземете на серьозно това, което ви казах.
- Да учителю.-отвърнаха единогласно падауаните.Те взеха мечовете подадени им от Люк и направиха лек поклон.
- Има още нещо.-каза учителя.Утре ще посетя планетата Дуумас.Tam Мастър Акуриас води обучението на един ваш приятел...
- Бакура?!-прекъсна го Ани.
- Да точно така.-потвърди Люк.
- Значи е започнал обучение, - добави Оби.- това е страхотно.
- Да започнал е, но не е само това.Той също-продължи джедая -има голяма концентрация на Силата в себе си,затова ще посетя Акуриас и ще му кажа да бъде исключително предпазлив с него.Опасявам се че Бакура, също като вас ще прояви нетърпение и арогантност и ако не бъде контролиран може да се отклони от пътя на джедая,а това знаете докъде ще го отведе.А сега ви възлагам нова задача.
- Толкова скоро?-озадачи се Ани.
- Не е нищо особено, но все пак е ново за вас.
- И какво е то в крайна сметка?-Оби се изнерви от овъртането на учителя си.
- Ето че пак сте нетърпеливи.-намръщи се Скайуокър.-Искам да прекарате извстно
време в медитация, но не като тази която правехте преди в тренировките си.
- Тогава каква учителю.-намеси се Ани.
- Да аз също не ви разбирам.-допълни Оби-Знам че пак сме нетърпеливи , но какъв друг вид медитиране може да има.
- Всъщност сте прави падауани.-съгласи се Люк.-А сега вървете и не забравяйте разговора ни.
- Да учителю.-каза Обикин и се поклони.
- За нищо на света не бихме го забравили.-Пошегува се Анагон и също се поклони.
След това се обърнаха и напуснаха тренировачното помещение.
- Още ви е рано за тази медитация,но нещо ми подсказва че много скоро ще трябва да я преминете,и това ме кара да се чувствам неспокоен.-Каза едва доловимо Люк по скоро на себе си отколкото на падауаните.После джедая напусна помещението и се отправи
към космическата площадка на Айръс ІІ.
Обикин и Анагон стояха пред входовете на своите жилища и се взираха един в друдг.
- Благодая че се застъпи за мен пред учителя,-каза Оби след кратко мълчание.
- Няма за какво да ми благодариш,-отвърна другото момче-готов съм да сърбам надробеното от нас двамата рамо до рамо с теб.Никога не бих те предал.
- Знам Ани.Щастлив съм че сме приятели.
- Аз също.-каза Ани, след което момчетата си стиснаха ръцете и се разделиха.
Малко преди Оби да влезе в жилището си Анагон се обърна.
- Аз също-повтори той неволно след което се прибра.

глава 3-та

Люк беше в хангара на космическия център , до него весело бибибкаше Ар-ту,верният приятел на учителя,преминал през много премеждия заедно с него.Пред очите им се разкри отлично познатата форма на Х-крилия истребител на джедая.На няколко метра от истрбителя с цялото си величие, а също така и с набраздения от метеорити и безброй престрелки в космическото пространство корпус стоеше"Хилядолетния Сокол",корабът на стария му приятел Хан-спасил многократно живота му.Учителя спря за миг и се вторачи в двете метални фигури отсреща си.
"Странно нали - помисли си той.- Как човек се привързва толкова към нещо метално и безжизнено,нещо което испълнява команди-дадени от самите нас.Нещо лишено от душа и съзнание.-Учителя се усмихна и все пак-продължи той на ум-окачествяваме това отблъскаващо на пръв поглед нещо,като част от самите нас".
Стари спомени за исключителни приключения исплуваха като от сън в съзнанието му.И там някаде ис ума му се зареяха думите на одавна починал учител и приятел-
"Този аз наблюдавам дълго време.
Кога му е разума там където трябва?
Какво правеше той?
Приключения Хм?
Силни усещания Хм...
Джедаят не цени тези неща.
Ти си БЕЗ-РА-СЪ-ДЕН!
-Няма да се проваля-не ме е страх.-изрече Люк на глас и много оздачи арту с тези думи.
Но Люк отлично знаеше какво значат.Това бе отговора му много одавна когато за пръв път разговаря с Йода.
Изведнъж лицето му помръкна.Погледът му се спря върху облечената в черна ръкави-
ца-мханична протеза,спомни си как бе изгубил ръката си в схватката с Дарт Вейдър състояла се в небесния град-Беспин.Двубой, който бе обречен на провал,но той не послуша Оби-уан , не чу и думите на Йода и се втурна прз глава да спасява приятелите си.С тази постъпка джедая за малко не се свърза с Тъмната страна на Силата.Но от къде можеше да знае той за капана заложен от сита, или можеше.Само ако бе испол-
звал Силата и се бе вслушал в съветите на мъдрите си учители,може би щеше да предотврати тази злощастна злополука.
От мрачното му настроение го искара подканващото свирукане на дроида също както го бе искарал от равновесие и покой подканващия глас на Вейдър-
"Ела с мен и двамата можем да управляваме галактиката като баща и син."
Люк тръсна глава, за да прогони умопомрачителния спомен.
- Да вървим арту.-промълви той като на лицето му отново се върна изражението на задълбоченост и от части-радост,все пак отново го очакваше пилотирането на Х-истребителя му.Искачи се по спусналата се стълба и влезе в кабината,ар-ту от своя страна се вмъкна в удобното, подобно на гнездо помещение зад нея.
- Готов ли си метални друже...-последва удобрително звънтене - Добре тогава,посока към Планетата Дуумас.
Ар-ту издаде жаловит звън.Тази планета никак не му се харесваше поръди вечния мрак царящ там.Дуумас бе твърде отдалечена от звездата на системата и затова мрака цареше там.На учител Скайуокър също не му допадаше това място,но все пак там сенамираше академията ръководена от учител Акуриас.
Истребителят бавно се издигна и набра скорост.
- Дръж се Ар-ту.Потегляме.-Люк дръпна лоста на хипермотиватора за свръх светлин-
на скорост и корабът направи скок в хиперпространството, като се сля с мастилено черната безкрайност обсипана с безброй светли петънца.

глава 4-та

Беше нощ.Изведнъж от някаде се дочу глухо отваряне на врата,след това ситни стъпки се запрокрадваха в нощта.После оново стана тихо.Чу се дрънчене на прозорец и шепот.
- Ани.Ани събуди се!-прошепна Оби.Отново се дочу дрънчене на прозорец.
- Хайде събоди се,ставай най-сетне.-започна да нервничи ученика,След секунда в стаята се светна и на прозореца се появи Анагон с полу затворени очи и рошава коса.
- Какво има ... Оби?-прозя се той
- Нищо.Обличай се и да вървим.
- ... Къде?-прозя се отново полу заспалото момче.
- Ще видиш,хайде по бързо!
- Дай ми една минута.-додаде Ани.
Минута по-късно на прозореца се появи Анагон в къде къде по-добър вид.
- Хайде Ани,скачай!-сопна се падауана намиращ се в храстите.
Ани не дочака втора покана,набра лека засилка и искочи през прозореца -така сякаш скачаше в реката на Айрас II.Докато беше в полет грациозно распери ръце,сви се на кълбо и направи двойно салто.След тези маневри се приземи на краката си и то доста леко.
- Ани какво правиш?-засмя се Обикин.-Защо просто не скочи направо долу?
Анагон се исправи и повдигна рамене.Той самия не можеше дакаже защо направи цялата тази сложна комбинация и затова само леко се усмихана.
- Ооо безнадежден си.-каза Оби като едва сдържаше смеха си.-Хайде тръгвай.
- Какво пак си намислил Оби.Имам лошо предчувствие за това,пак ще ни вкараш в неприятности.
- Няма.Просто ще отидем в тренировачните нива на академмията и ще се упражняваме на ускорена гравитация.
- Да отидем в академията по това време!?-въскликна Анагон.
- По тихо ше ни чуят.-Скара се Оби.- Защо не.
- Сигурно се шегуваш...-Рассмя се Ани,но като видя серьозното изражение на Обикин разбра че съвсем не се шегува.
Оби тръгна напред,като се ппрокрадваше през нощните сенки.Нямащ избор Анагон го последва.
- Винаги забърваме големи каши Оби.Не е добра идеята ти.Учителя ще ни вземе мечовете.
- Не е нужно той да разбира.-Отвърна другия падауан.
- Май си прав по-добре е учител Скайуокър да не знае.
- Хайде стига приказки Ани ето я академията.
- Твой ред е да се изявиш учителю джедай.-Започна да се шегува Анагон.
- Да така е учителю Анагон.-Продължи шегата Оби.
Кгато стигнаха до входа на академията за джедаи Обикин исползва "трик върху съзнанието" като придума охраната да отворят вратата.След това двамата се вмъкнаха в мрачната по това време академя и врата се затвори след тях с лек грохот.

Люк слизаше от своя Х-истребител и с неохота наблюдаваше слабо осветения касмодрум на планетата Дуумас.След миг Ат-ту бе при джедая и го подкани да тръгват с електронен звук.На джедая му бе много по-лесно да разкодира кибернетичния език на Ар-ту с помощта на малък дисплей, направен във вид на гривна.Това му бе подарък от Уокито-Чубака,който доста разбираше от конструиране на устройства от всякакъв вид.
Ар-ту издаде звън.
- Не Ар-ту отивам сам, а ти ще останеш при кораба.-разясни Люк.Астро дроида на своя страна избибипка истерично.
- Казах че ще отида сам метални приятелю.-Настоя учителя,но Ар-ту бе твърдо решен да постигне успех в този спор,затова издаде още по-истерично писукане.
- Е добре.-примири се джедая,-признавам че воля не ти липсва.Можеш да дойдеш с мен в академията, но само толкова.Срещата е лична и ще отида сам.
След обопщението на учител Скайуокър последва удобрително звънтене от страна на Ар-ту.
След краткия спор,Люк забеляза че от отсрещната страна се задават
хора- служители на космодрума,за да посрещнат и отдадат почит на рицаря джедай.Когато стигнаха при кораба на Люк те вежливо се поклониха.
- Учител Акуриас ви очаква.-каза най-висшия от тях и в съзнанието на учителя моментално се изгради образа по-скоро на военен който командва и издава заповеди на подчинените си , отколкото на обикновен служител на космодрум, но все пак прикри това си впечетление, като на свой ред се поклони.
- За което съм му благодарен.Винаги е бил приятелски настроен към визитите ми.
- Последвайте ме учителю.-додаде "служителя-командир",както се стори по-рано на Люк.Джедая кимна леко и последва персонала към изхода.Сянка на опасност испълни сетивата на учителя, но той остана безмълвен-оставил Силата да го води,а не
своите предрасъдаци.

Междувременно на Айрас един златист портоколен дроид се бе самовключил и сканира-
ше местноста, търсейки Анагон.
- Къде ли е това момче.-мърмореше си той.Пнеже дома на Ани бе близо до академията Трипио лесно го откри.След това се приближи до отворения прозорец.
- Обикин също е с него.Какво ли правят в академията по това време.
Докато Трипио размишляваше двамата ученика яростно се припираха в бой срещу две холограми на гравитационно ниво 6-пъти над нормаланото или 6g.
Благодарение на каски с визьор в съзнанието им изникваха образите на противникови-
те джедаи с които се доелираха.Общо взето целия дуел бе на психическа основа и погледнати от страни Оби и Ани сякаш се биеха с въздуха.Те размахваха светлинните си мечове насам на там без да има видим приемник на ударите.
Момчетата с мъка замахваха и се отбраняваха поръди усорената гравитация.Изведнъж много им улекна и те за секунди елиминираха въображаемите си врагове,в този момент в стаята влезе Трипио.
- Защо сте тук по това време знаете че е забранено.Хайде да си ходим че пак ще изляза виновен за това че за миг сам ви испуснал от погледа си.
- Спокойно Трипио ние просто тренираме.-отговори Обикин.
- Да но по забранено време.-възпротиви се дроида.-А и сте исползвали уменията си без нужда , което също е забранено!
- Ани леко се усмихна и скрито намигна на Оби.
- Забранено ли?-направи се на изненадан той.-Ние сме джедаи Трипио, за нас не е забранено.
- Джедаи или не по това време е забранено.-отвърна поучително дроида.
- Не Трипио няма да си ходим докато не завършим тренировката си.
- Напротив млади господарю Оби.-възпротиви се дроида.
- Колко пъти съм ти казвал да не ме наричаш така.-каза Оби с досада.
- Как ще ни накараш да си отидем Трипио?-каза Ани с лукава усмивка.
- О това е много лесно.Ще испратя съобщение на господаря Люк и господарката Лея.
- Ти няма да ни издадеш!-каза Анагон като леко махна с ръка.
- Напротив ще ви издам.-заинати се дроида.
- Не ти няма да ни издадеш!-каза Ани като още веднъж махна с ръка.
- Напротив ще ви издам и то на мига.-заинати се още повече дроида.-И държа да допълня че джедайските ви способности за контрол върху съзнанието не действат върху искуствен интелект.Това е така защото невроните в мозака ми ...
- Добре.-прекъснаха го единогласно , а също така и единодушно момчетата.
- Вие хората имате исключителния навик да прекъсвате някого.Това вече дори не ми прави впечетление защото...
- Хайде златен бъбривецо да си ходим ти печелиш.-прекъсна го отново Ани.
- Именно за това ви говорех.-отвърна весело Трипио сякаш бе доказал на себе си безпорната си правота по този въпрос.-И ако обичате исползвайте уменията си върху охраната на излизане, не ми се лъже отново.
- Няма проблем.Утре въобще няма да ни помнят.-каза Обикин.
- Дано сте прави-измърмори си дроида и пое след момчетата.

Люк слезе от малкия пътнически кораб, последван от Ар-ту и прекрачи прага на академията за джедаи ръководена от приятеля му Акуриас.После прекоси няколко кратки коридора и стигна до малка стая наподобяваща чакалня.Джедая седна в едно от креслата, а дроида послушно застана до него.Не след дълго в стаята влезе един портоколен дроид мадел С43О(Си-фортрио).
- Учител Акуриас е готов да ви приеме.-обяви той.- Последвайте ме сър.
- Люк се исправи и пое след дроида,но поскливия глас на Ар-ту го възспря.Джедая погледна към електронния дисплей и се намръщи.
- Вече говорихме за това Ар-ту.Срещата е лична.-след това се обърна и напусна чакалнята,последва примирителния жален звън на астро-дроида.
- Здравей стари приятелю.-каза учителя на тукашните джедаи след като се спусна метална врата и в стаята влезе Люк.
Акуриас Вендар беше висок, на възраст ,както личеше от пръв поглед, със сребристо сиви коси и съсухрено лице той бе седнал в едно кресло отсреща на вратата.
Люк отново бе обзет от чувство на несигорност, но защо го обземаше винаги когато посещаваше тази планета.Може би заради недружелюбната обстановка, поне така му се искаше да вярва за момента.
- Акуриас.-каза Люк като леко склони глава.
- Радвам се да те видя.Мина доста време.-исправи се тукашния джедай.-Какво те води на сам?
- Нека го кажа така.-поде Скайуокър.-Как се справят учениците в академията ти.
- О добре - вече ги разпределих.Поверих ги на учителите Алон-Зул,Криптос,Юрианда и себе си.-започна Акуриас след това отклони темата на разговора в обратна посока.
- Кажи ми приятелю как се справят Анагон и Обикин,каза ми че имат голяма концентрация на Силата?Каква е първата им офицялана мисия?
- Все още не съм им я възложил но веднага щом се върна ще го направя.-започна Люк.-Но ще е нещо леко.Мисля да ги пратя на планетата Илъм за да немерят кристали за новите си светлинни мечове...
Люк бе прекъснат от силния смях обзел другия джедай.
- Прости ми своеволието учителю, но не е ли прекалено лесно за първа офицялна мисия.-каза Акуриас.
- Не смея да им възложа по серьозна.-каза Люк.-Просто са много вдъхновени от Анакин Скайуокър,твърде много.-тогава Люк забеляза промяната настъпила в приятеля му. Той усети как сетивата на Акуриас се изострят до краен предел.
- А проблеми с гнева.-пошегува се съвсем неумесно възрастния мъж.- От кога му се потдават?-поинтересува се учителя.
- Да кажем, че не това е от значение за нас.Мисля че по-важното е да направим каквото се изисква.-Отвърна Скайуокър
- А то е?-каза Акуриас.И на лицето му грейна злорада усмивка,сякаш му доставяше някакво удоволствие да обърква приятеля си с неуместни въпроси.
Люк се намръщи.- Сигорен съм че поне това трябва да знаеш учителю.-каза той и в очите му засияха неясни пламачета.На Акуриас му се стори че Люк изостря сетивата си и слой по слой разлиства съзнанието му.Това не му хареса и той отново заговори за да притъпи бдителността на срещустоящия джедай.
- Извинявай стари приятелю.Изглежда годините ми си оказват значение.Станал съм неразговорчив,прости ми.
Обаче това извинение още по-вече разбуди съмнението на Люк, но опитния джедай
замълча усмихна се и распусна Силата с чиято хватка проникана за секунди в съзна-
нието на Акуриас.
- Сигурно си прав.-Заговори Люк най-сетне.- И аз на свой ред съм станал прекалено критичен.Но кажи ми сега каква е първата офицялна мисия на новия ти ученик?
-Така стигнахме до същината на визитата ти Учител Скайуокър за това ще бъда прям с теб.-подхвана Акуриас-Първата мисия на ученика ми е ротинна.Испратих го на Татуин като охранител на малкото градче-Санд Сий(пясачно море),група от пясачни ездачи наскоро се е разбонтувала там и е ималко няколко отвличания,задачата на Бакура е да вътвори ред докато сената реши как да подходи към ситуацията.
Люк се намръщи.-Всъщност не дойдох тук с цел да рабера мисията на момчето,-подхвана той-същноста на визитата ми е да те предупредя да наглеждаш по-отблизо движенията му.
Стария джедай сякаш се подразни от критиката на Люк.-Какво имате в предвид учителю,да не би да се опитвате да кажете че не съм достатачно компетентен за да преценя кое е най-добре за ученика ми?
Светът около тях сякаш затаи дъх.Напрежение испълни помещението и там лице в лице стояха двамата учители взиращи се право в очите,изоставили за момент словесния си спор.Сега борбата беше друга всеки бе впрегнал Силата около другия и се опитваше да надникне в съзнанието му.И двамата опитни и двамата хладнокръвни.Реално борбата между тях трая само няколко мига но те бяха безкрайни.
Пръв се опомни Люк той направи няколко равносметки и наруши пагубното мълчание.
-Моля да ме извините Учител Акуриас.Не исках да ви засегна а да ви дам съвет.Мился че
трябва да сте усетил вече че в действията ми няма враждебност и ни най-малко не искам да злорадствам но...

- Но икаш да ми напомниш нещо нали Люк.-прекъсна го Акуриас вече забравил всяка форма на учтивост.Сега сякаш се извиси над другия джедай а в очите му гореше хладен пламак на презрение-Искаш да ме подсетиш че преди бях тъмен джедай нали?Един от последователите на Десан тогавашния лорд на Сит.
Люк не се поколеба и отвърна на словестната атака но по-прикрито,хладнокръвно без капка гняв и омраза.
- Да Акуриас исках да те подсетя, за да се поучиш от грешката си и да не я допускаш отново.Трябва да си благодарен че джедайския орден те прие след разкайването,което направи.За това дойдох тук за да ти дам съвет.Защото усещам смущения в Силата приятелю,сигорен съм че и ти ги усещаш.И в името на доброто искам да предпазиш ученика си от Тъмната страна, знаеш че аз пръв се застъпих за теб когато се отвърна от пътя на мрака и също така знаеш че не бих ти дал грешно напътствие.
Тогава Акуриас умекна и на лицето му се възвърна мъдростта и хармонията.
- Прав си Люк извини държанието ми.Нямам оправдание,но едно разбрах.След всичките тези години които прекарах като служител на доброто и светлината, явно не съм останал имунизиран срещу съблазъма на Тъмната страна.
Люк се усмихна и отвърна със съпричастие.
- Никой от нас не е имунизиран Акуриас.Тъмната страна на Силата е измамна,тя дебне във всеки ъгъл на нашето съзнание-търсеща и най-малката пукнатина,за да забие корените си и да пребъде.И нека това ни бъде зa урок нека не позволяваме на мрачните облаци да засенчат бистрото небе над главите ни.
Сега Люк бе спокоен и Акуриас се примири с мъдростта на Джедая.
- Това никога няма да се повтори учител Скайуокър.Нека преминем към нашата дискусия за учениците.
- Добре тогава-подхвана Люк-имам въпрос към теб относно произхода на Бакура.
- А значи най-сетне се досети.-Засмя се Акуриас-така да бъде кажи все пак от какво се опасяваш.
- Още когато преподаваше джедайското искуство на Айръс ІІ,-започна Люк- ти се завърна от една мисия и доведе с теб едно момче Бакура Даркър,каза ми че е исключително надарен и го приехме за обучение.
-Да учителю точно така беше.-кимна Акуриас.
-Не след дълго момчето се открои от остналите заедно със сегашните ми ученици Анагон и Обикин.Тогава те бяха много близки и в академията ги наричаха "троицата на белята"
Акуриас се разсмя от сърце.
-Да така беше тези тримата никога не спазваха правилата,но все пак не бяха в страни от правия път-просто бяха по-надарени и по-арогантни от останалите,но сърцата им си останаха чисти и непокварени.
- Именно.-добави Люк-Та мисълта ми беше следната.
Веднъж след като бяха избягали от академията по време на тренировки аз ги открих
край реката на Айръс ІІ,цопнали крака във водата и заливащи се от смях.След като ме забелязаха обаче рипнаха на крака и в бързиката си Бакура раздра единия си крак в една забила се във брега мида.След като ги върнах в академията неволно се загледах в крака на Бакура и открих че раната която си беше направил преди броени минути бе изчезнала.Тогава се усъмних и отидох в архивите да намеря повече информация за то-
ва момче,но информацията бе непълна никаде не пишеше от коя раса произлиза Бакура.
Той нямаше никаква разлика с хората освем може би бялата си коса.Та учителю чудех се дали има възможност Бакура да е от отдавна исчезналата в незнайни дебри на космоса раса Мендалорианс?
- Да Люк-потвърди Акуриас Вендар-Бакура е мендалориан.Това обяснява бързата регенерация на крака му нали така?Освем това аз никога не съм крил произхода му,просто не го записах под такава форма защото знаеш за репотацията на Мендалориансите-винаги жадни за битка и кръв,интересуващи се само от честа си като войни.
- Именно Акуриас това ми бе целта-намеси се учител Скайуокър-взимайки в предвид гордоста и характера на момчето те съветвам да го наблюдаваш най-внимателно Бакура е една от големите бъдещи надежди на Джедаите,но един грешен ход може да ни коства....
Люк не довърши той знаеше че Акуриас е схванал мисълта му и няма нужда да обяснява повече.
- Е учителю ако това е нещото което искахте да споделите вярвам че задачата ви е испълнена.-Усмихна се надменно учител Вендар.
- Да това беше целта ми,вярвам че ще вземете казаното под внимание-отвърна Люк и отново усети че нещо не е наред,но замълча.Каквото и да криеше Акуриас явно не искаше да го споделя с джедаите,затова учител Скайуокър се изправи и се приготви да си тръгва.
- Преди да се разделим учителю Скайуокър,нека на свой ред ви дам съвет.Пазете своите ученици.Какво ли би им се случило ако единия от тях разбере тайната която Джедаите крият от него.-Акуриас тиумфираше със лека злобна усмивчица която разтягаше тънките му старчески устни.
- Надявам се че това няма да се случи учител Вендар.А сега е време да се разделим-Нека Силата бъде с теб.-поклони се Люк.
-Нека силата бъде с теб учител Скайуокър,до нови срещи-кимна Акуриас,след което Люк се обърна и напусна помещението потънал в тъмни мисли.

глава 5-та

Люк стоеше неподвижно пред Х-крилия си истребител,прибрал ръце в ракавите си и сложил качулката на робата върху главата си сякаш искаше да остане незабелязан.Той вече бе отлетял от космичския център на Дуумас и сега се намираше сред скалиста местност някаде в покрайнините на единствения град на планетата.
-Ар-ту,включи предавателя с кординати планетата Айръс ІІ-заповяда джедая.
Дроида испълни командата и Люк заговори нещо,сякаш се боеше да не бъде чут.След това бързо се качи на борда на стребителя.Люка се затвори плавно,кораба набра скорост и се стрелна към тъмното небе на планетата.Не след дълго вече пътуваше в открития космос.Учителя въведе група от цифри които представляваха курса по който щеше да поеме джедая.Той бе потънал в размисал и премисляше куп възможности, а неясно предчувствие за бъдещо бетствие го преследваше още от както бе напуснал академията на Акуриас Вендар.
От пасивното му състояние го изкара електонния звън на Ар-Ту.Люк погледна към дисплея на ръката си.
- Нищо не съм объркал метални друже,наистина отиваме там.
Последва серия от звуци-истерични,пискливи,боязливи и какви ли още не,но учителя джедай беше твърдо решен да отиде там , за където бе тръгнал.
- Знам че не го харесваш Ар-ту, аз самия не харесвам обстановката там,но мрачна или не ние отиваме именно към системата Дегоба.Приготви се за скок Ар-Ту имаме работа
и колкото по-бързо я свършим толкова по-бързо ще разсеям съмненията си,усещам че там има отговори на някой от въпросите ми.Така че за добро или зло,истината трябва да излезе на яве.
Ар-Ту жално избибибка и приготви всичко необходимо за хипер скока. След секунда истрбителя се стрелна и изчезна.Отправи се към хоризонта,към мистерьозната система Дегоба отсъстваща от всички междугалактически карти.Системата в която Люк за пръв път срещна учителя Йода и стана негов ученик.

На Айръс ІІ се зазоряваше,но над планетата още цареше здрач.Айръс бе малка синьо-зелена планета.На нея имаше само два града които заемаха една трета от площта и.Останалата част бе незастроена с приказна природа-шеметни водопади се спускаха с грохот от неизмерими висини,игриви рекички весело подскачаха по забързания си път.Имаше множество велики планини заснежени едва едва само по върховете които се губеха далеч ,далеч високо над облаците,като титанични стражи бдящи над света .Навсякаде имаше пъстрота и цвят на най-различни екзотични ръстения.Академията за джедаи се намираше в незастоената част на планетата,скътана в полите на една планина обградена от раститекност,която бе добре потдържана.Ниско укосена зелена трева се разпростираше по външните тренировачни площадки.Обградена от масивен изсечен със лазер скален зид-по който бяха изобразени разчупени линии сформиращи нещо като множество малки лабиринти.По самия зид покарали тънки шийки имаше пълзящи бръшляни,сякаш академията бе израснала там заедно със пищната разтителност.Около нея имаше също множество единични дървета,а на няколко стотин метра се разпростираше голяма гора от неназовани дървета.те бяха широколистни,стрйни и високи.В центара на тази красива гора се намираше храм построен в чест на Джедаите единили се със Силата и отдали целия си живот на мира и неговото опазване.
Подухваше лек ветрец и дървета тихо шепнеха своите вековни истории едно на друго.Сред този сутрешен здрач само звука на реките и множеството птичи гласове дръзваха да нарушат покоя възцарил се върху академията.
И от цялата тази заспала още планета,само двама ученика нетърпеливо очакваха учи-
телите си пред входа на академията.
- Закъсняват.-нервнечеше Обикин.
- Но Оби ако не си забелязал е още тъмно.Май доста сме подранили,ох защо ли те послушах да дойдем така рано тук.-Анагон куреше Обикин за нетърпеливостта която проявяваше.
- Но днес ще бъде възложена първата ни офицялна мисия от джедайския орден как може да си толкова спокоен Ани.
- Май някой е станал от обратната страна на леглото а Оби.-разсмя се другото мом- че.
- О я млъквай!-сопна се Обикин-Достатачни са ми лекциите от майка ми че и ти да ме упрекваш.
- Както искате учителю джедай.-продължи през смях Ани.Той намираше раздразнението на Обикин за доста неуместно и смешно.
- Не ми е до шегички Ани знаеш че...
В този момент той спря.Приемника във вътрешния джоб на туниката му исписука той го извади и след миг се матереализира холограмния образ на Учителя Скайуокър.
- Ученици,-започна той- съжелявам че немога да дойда и офицялно да ви възложа мисия-
та, но възникнаха някой неща за които трябва да се погрижа.
Момчетата се спогледаха с разочарование.
-Първата ви офицялна мисия е следната.-продължи джедая-Трябва да отидете на планетата Илъм.Там преди много години - още по времето на клонираните войни,е имало храм на джедаите,който в последствие е бил разрушен.Задачата ви е следната-
Открийте храма и намерете кристали за новите си светлинни мечове.Както знаете,когато ученика се издига в ранк падауан,той трябва да констроира своя светлинен меч и да го направи перфектното оръжие,което се ползва от джедая.
Тук холограмата направи лека пауза, за да даде време на учениците да усмислят думите.Реално това беше запис и не се състоеше в директна връзка,но Люк знаеше за реакцията която може да последва и умишлено беше направил това прекъсване.
- Сега е време да потегляте ученици, не забравяйте от каде сте тръгнали и накаде отивате,доверявайте се на съветите на Силата,и не правете прибързани действия.Започвайте и Нека Силада бъде с вас.-изрече холограмата и изчезна.
-Ученици, готови ли сте да поемете мисията си.-запита нечий глас идващ от към гърба им.Те се обърнаха и видяха че там е застанала Лея.-Вяарвам че учител Скайуокър ви е казал всичко,което е сметнал за необходимо,-продължи тя-но не се отпускайте прекалено много.
- В какъв смисъл учителю,-запита Ани-не ви разбирам.
- Нещо ми подсказва, че идват неспокойни времена.-поясни жената Джедай.-От тази лесна на пръв поглед мисия може да се роди нещо непосилно за вас.Бъдете винаги на щрек за опасността.
Жената се отдалечи от тях и заговори без да обръща-Сега е време да възложа мисията на своя ученик,вие трябва да тръгвате и нека Силата бъде с вас.
Анагон и Обикин се отправиха към космическия център на Айръс ІІ.И двамата бяха неспокойни.Колкото и лесна да бе мисисята им-за тях тя бе първа без надзора на Учителите им.Сега те не можеха да очакват напътствия от тях,вече беше назрял момента да покажат какво са научили и да се доверят единствено на собственото си знание и мъдрост.
- Е Оби май настъпва новото начало за нас.
- Да така е,нека докажем на Учителя, че всичко през което сме преминали е дало резул-
тат и не е било на празно.-Обикин бе въодошевен.
- Ние няма да ги разочароваме нали приятел?-усмихна се Ани.
- Какво ли би отвърнал учител Скайуокър на този твой въпрос.-засмя се Оби.
- Би отговорил следното.-Анагон се испъчи,вирна главата си и с преправен,дълбок и серьозен глас каза-Не Анагон гледай да не разочароваш себе си!
- Бих се обзаложил на пет хиляди кредита, че точно това биха били думите му.-каза Оби и двете момчета избухнаха в силен смях.
Слънцето вече беше високо над главите им,когато се наканиха да тръгнат.През изминалото време момчетата бяха приготвили всичко необходимо за мисията си и крачеха към спидера който щяха да исползват,като транспорт до космическата станция.Но имаше нещо различно в тях.Сега те бяха серьозни,исправени и гордо крачещи към хоризонта-облекли тъмните си роби те бяха закачулили лицата си и из-
лъчваха спокойствие.Бяха оставили Силата да тече през тях като бистър поток.И следвайки я към незнайните дебри на своето бъдеще-учениците направиха първата си серьозна крачка към ранка на Джедай.