Вратата на кръчмата се отвори с трясък и студения зимен вятър набързо нахлу в добре затопленото помещение карайки клиентите да се развикат недоволно. Малко момче което работеше в кръчмата прибяга да затвори вратата, но посегна към дръжката и отстъпи няколко крачки назад. В заведението навлезе странен човек - носещ дълъг до глезените тъмносин шлифер, високи до колената ботуши... Две сини очи, гледащи от едно младо лице. А в контраст с младото лице косата му бе снежно бяла. В лявата си ръка държеше оръжие за което можеше с несигурност да се каже, че идва от далечна Азия. Може би то бе причината всички недоволни гласове да утихнат. Новодошлия вървеше с равна крачка към бара без да обръща внимание на шепота по негов адрес. Едва когато странника застана пред кръчмаря момчето се престраши да затвори вратата. Кръчмаря огледа добре потенциалния си клиент и както всеки в този занаят той знаеше, че външния вид на клиентите казва много за тяхния статут... И за техните финансови възможности. За това реши да го поздрави подобаващо.
-Добре дошъл! - рече той. - С какво мога да ви бъда полезен?
-Имате ли стай, които да давате под наем? - отвърна му белокосия след съвсем кратка пауза.
-Имам, разбира се! Точно една е останала, но... С какво смятате да заплатите за стаята, сър?
Странника въздъхна отегчено. Вдигна дясната си ръка и бавно я постави на плота.
-Това ще е достатъчно, нядявам се. - рече и дръпна ръката си.
Кръчмаря наведе поглед към плота - пред него бе поставен къс меч. Но не просто какъв да е меч, а меч с красива изработка, украсен с всякакви детайли по цялата дръжка. А самата дръжка завършва с череп който на мястото на двете си очи има два рубина. Човекът беше меко-казано потресен от заплащането което получава. Вдигна го от плота и го огледа... По-скоро му се полюбува.
-Сър, имате си стая! - отвърна след около трийсет секундна инспекция на оръжието и грабна закачената на стената зад него връзка ключове.
-Елате. - рече и поведе почетния си гостенин нагоре по стълбите отстрани на бара.
На горния етаж имаше няколко стай от които кръчмаря отключи първата вляво по коридора. Влезе вътре и запали оставената на малката масичка до леглото свещ. След като запали свещта ясно се видя, че до масичката има и стол. Наемателя огледа добре стаята. Не бе нещо особено, но щеше да свърши работа. Кръчмаря излезе от стаята без да обели и дума, все още заслепен от скъпия меч. Чак когато отново бе долу, зад бара се сети че забрави да опише стаята на госта си, но очевидно на него не му трябваше описание.
Заглавие: Чудя се за заглавие още... 
Вто 19 Фев 2008, 00:09
. И от къде е намерил този къс меч 
